Крайно високите температури, предизвикани от промените в климата, заплашват да направят Южна Азия, където сега живее една пета от човечеството (1,5 млрд. души), необитаемо място. Това е възможен сценарий, в случай че до края на века не се направи нищо за намаляване на газовете с парников ефект. Повишаването на температурите и на влажността може да достигне до крайно високи стойности, надхвърлящи капацитета на човешкия организъм за оцеляване без защита, става ясно от изследване, публикувано в списание “Science Advances” (“Сайънс адвансиз”). Тези смъртоносни топлинни вълни могат да се появят само след няколко десетилетия в райони като Индия, Пакистан и Бангладеш, предупреждават учените.
Според тях могат да бъдат засегнати и плодородните обработваеми райони по реките Инд и Ганг. През 2015 г. петата най-смъртоносна в историята топлинна вълна удари голяма част от Индия и Пакистан, убивайки 3500 души.
Множество научни изследвания за Южна Азия са установили връзката между климатичните промени и честотата на големите жеги, както и как се отразяват те на човешкото здраве. Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Университета “Лойола Меримаунт” в Лос Анджелис обръщат внимание на това, че не се правят прогнози за т.нар. „влажна жега“ и за нейното въздействие върху способността за адаптация на човешкия организъм.
За своите изследваниучените са използвали две климатични симулации, основани на последните математически модели за циркулацията на въздушни маси около земното кълбо. Учените са установили, че без намаляване на емисиите на въглероден двуокис (CO2) средните температури на влажна жега ще се доближат до 35 градуса по Целзий през лятото в по-голямата част на Южна Азия до края на века. Това е праг, над който човешкият организъм трудно оцелява. Според прогнозите в някои райони тези влажни горещини ще надхвърлят прага от 35 градуса по Целзий. При сценарий, предвиждащ намаляване на емисиите на CO2 до стойности, предвидени в Парижкото споразумение за климата през 2015 г., тези средни температури ще стигнат не 35, а 31 градуса по Целзий. Този температурен праг се счита за опасен за човешкото здраве.
“Ние се надяваме, че ще е възможно да се избегнат тези прогнози за убийствени горещини чрез намаляване на парниковите газове, за да бъде овладяно климатичното затопляне. Това не е невъзможен сценарий”, казва Елфатих Елтахир – професор по екологично инженерство в MIT.
ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ НАМАЛЯВА ПРОТЕИНА В ОСНОВНИТЕ ЖИТНИ КУЛТУРИ
Повишаването на нивата на въглеродния двуокис, предизвикано от глобалното затопляне, ще намали драстично количеството протеин в основни култури като ориз и пшеница, а хората ще боледуват повече и ще умират по-млади, предупреждават експерти.
Изследователи признават, че все още не разбират как или защо емисиите от въглеродния двуокис отнемат от растенията хранителни вещества, но загадката може да има катастрофални последици по цялото земно кълбо.
Още 150 млн. души по света ще бъдат изложени на риск от недостиг на протеин до 2050 г. заради повишените нива на въглероден двуокис в атмосферата, се казва в доклад в сп. „Environmental Research Letters” („Инвайръментал рисърч летърс”).
Проучването, в което водещи са учени от университета в Харвард, е първото, което оценява въздействието на глобалното затопляне върху нивата на протеин в посевите. То се опира на данни от експерименти, в които растенията са били изложени на високи концентрации от CO2.
Използвани са и данни от ООН за изчисляване на въздействието върху хора, които живеят опасно близо до границата по отношение на набавянето на достатъчно протеин. Недостигът на протеин забавя растежа, болестите са по-чести, а ранна смъртност е по-вероятна.
Въглеродният двуокис е вторичен продукт от изгарянето на твърди горива, който способства за задържането на топлина около Земята. Без категорични действия тези емисии ще се повишават през следващите десетилетия, което ще доведе до повишаване и на нивото на океаните, по-високи температури и повече екстремни климатични събития.
Водещата хипотеза е, че СО2 може да повиши количеството скорбяла в растенията, което пък ще намали протеина и други хранителни съставки.
Според Самюъл Майърс от Факултета по обществено здраве в Харвард експериментите не са подкрепили теорията. „Краткият отговор е, че наистина нямаме представа как стоят нещата”, признава той.
ПРОТЕИНЪТ НЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА ЗАСЕГНАТА СЪСТАВКА
Други изследвания са показали, че повишаването на СО2 снижава ключови минерали като желязо и цинк в основните култури и води до по-нататъшен хранителен дефицит. Към 2050 г. по-високите нива на СО2 ще изцедят 14,6% от протеина в ечемика, 7,6% от този в ориза, 7,8% от този в пшеницата и 6,4% от протеина в картофите. Ако СО2 продължи повишението си със сегашните темпове, населението на 18 държави може да загуби повече от 5 процента от протеина, който приема с храната, заради намалената хранителна стойностна ориза, пшеницата и други основни култури.
Общо 76% от хората в цял свят разчитат на растения за повечето от протеина, който приемат, особено в бедните райони. Най-силно пострадали ще са африканските райони, южно от Сахара и в Южна Азия, където оризът и пшеницата са основни храни. Само Индия може да загуби 5,3% от протеина от обичайната храна, която хората консумират, а това може да остави 53 млн. души с недостиг на протеин. Изходът е в намаляване на вредните емисии, разнообразяване на менюто, подобряване на хранителното съдържание на основните култури и отглеждане на култури, които са по-малко чувствителни към СО2.