Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отново излезе с убедителна победа от най-оспорваната изборна борба откакто е на власт, спечелвайки президентския пост с мнозинство от около 52,5 на сто, според неокончателните резултати. Над 26 милиона турски граждани са гласували за Ердоган.

Турската Висша избирателна комисия (ВИК) ще огласи официалните резултати на 29 юни, съобщи нейният председател Сади Гювен.

Противно на някои прогнози за възможен балотаж, основният съперник на Ердоган за поста държавен глава – Мухаррем Индже от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) остана под очакванията.

Благодарение на коалицията, която сключи с лидера на националистите Девлет Бахчели, Ердоган успя да си гарантира мнозинство от около 344 депутати в 600-членния Меджлис. Така Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган спечели двойна победа на изборите в неделя – за президент и парламент.

Спечели и коалиционният му партньор – националистите на Девлет Бахчели потвърдиха резултата от предишните общи избори и спечелвайки около 45 депутати, излязоха на ключова позиция в коалицията с Ердоган.

Рекордна е била и избирателната активност на турските избиратели, която по думите на Ердоган надхвърля 80 процента.

Вотът в неделя се преценява за исторически, защото де юре отвори пътя към нова система на управление на Турция, президентската система, в рамките на която ще се променят много неща, коментира анализаторът Хамди Кутлуай.

Спечеленият от Ердоган вот се счита за най-значимата победа в политическата кариера на несменяемия вече 16 години лидер на Турция и изпълнение на заветната му цел – да посрещне 2023 г. когато ще се навършат 100 години от основаването на турската република, като най-дългогодишен президент.

Ердоган получи нов петгодишен мандат, но различното от предишните е, че този път правомощията му са значително засилени и той ще бъде начело както на изпълнителната, законодателната власт и съдебната власт, ще бъде едвовременно и премиер и президент, т.е. въвежда се президентска система на управление, която ще замени парламентарната система на страната. Турция е парламентарна република от 1923 г. насам.

С новата система ще се въведат много нови неща. Главното е, че в новата система няма да има министър-председател. Бинали Йълдъръм ще остане последният премиер на Турция.

Числото на министрите ще се намали на 16 вместо досегашните 23, те ще се назначават от Ердоган. Значително ще бъдат орязани и правомощията на Меджлиса. Броят на депутатите от 550 се увеличава на 600. Прагът на кандидатите за депутати слиза до 18 навършени години.
В речта си след изборната победа снощи, която произнесе от терасата на централата на ПСР в Анкара, Ердоган заяви, че незабавно ще се премине към новата система.

Защо загуби турската опозиция

За пръв път на изборите в неделя турската опозиция в лицето на кандидата за президент Мухаррем Индже внесе живец с енергията, с многолюдните митинги, с имиджа на политик, различен от традиционния в Турция. Рекордната избирателна активност, регистрирана на 24 юни, се дължи в голяма степен на усилията на опозицията да активизира обществото. Около 15 милиона избиратели са гласували за Индже според неокончателните резултати.

Но Индже изгуби в надпреварата за президентския вот срещу Ердоган, въпреки че имаше прогнози двамата да се явят на балотаж.

На пресконференция с участието на чуждестранните журналисти – над 600 журналисти от чужбина са се регистрирали за да отразяват вота, Индже посочи, че приема победата на Ердоган.

„Това обаче не означава, че ще бъда изтрит от политическа сцена. Напротив, продължаваме борбата. Защото за пръв път след 41 години успяхме да преодолеем 25-те процента и спечелихме над 30 на сто. Значи имаме сили да спечелим занапред, това ще бъде и тактиката ни в бъдеще“, каза Индже, давайки заявка, че ще се подготвят сериозно за реванш.

Индже посочи, че полученият на вота в неделя резултат е важна стъпка към предстоящите догодина местни избори. Има твърдения, че Индже ще бъде кандидат за кмет на Истанбул, най-важният град при избори.

В същото време и на вота в неделя се прояви една от основните слабости на светската НРП, която е най-старата политическа сила на Турция, създадена от Ататюрк, и която има милиони симпатизанти.

И този път партията не успя да преодолее имиджа на елитарна (в добрия смисъл на думата) политическа сила, която да увлече след себе си работническите среди от т.нар. градски низини.
Резултатите показват, че избирателите от кварталите като Багджълар, Кючюкчекмедже, Байрампаша с много промишлени предприятия и работническа класа не са гласували за НРП и обратно, електоратът от елитните, богати квартали на мегаполиса – Джихангир, Шишли масово са гласували за Индже и НРП.

Близки до НРП анализатори коментират, че в средите на НРП предстоят сериозни анализи и развития, възможно е да има смяна на ръководството на извънреден конгрес.

Грешки и слабости в коалиционните партньори също се оказаха причина за неуспеха. Самият Индже призна, че е очаквал по-високи резултати от коаалиционните партньори Добра партия и Партията на щастието.

Мерал Акшенер, лидерката на Добра партия, не можа да преодолее собственото си его и се кандидатира за президент вместо да подкрепи още на първия тур Индже – тогава резултатът би бил различен. Тя не можа да прецени правилно опита на дългогодишния политически вълк Девлет Бахчели, който застана срещу нея, нито да мобилизира достатъчно своя електорат срещу този на бившия си ментор Бахчели. И като резултат получи почти два пъти по-нисък резултат от очаквания.

„Опозиционните партии не можаха да се споразумеят първо за обща фигура за президент, а и как да управляват Турция, ако евентуално бяха спечелили вота. Такава бе позицията на една част избирателите и те ги наказаха, гласувайки за управляващата партия“, коментира социологът-журналист Мелиха Мерджан.

Печеливша от изборите излезе прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която вкара в парламента 68 депутати и е на трета позиция в новия Меджлис. БТА