Проф. д-р Мехмет Ефе Чаман

Една военна операция в Сирия преди изборите е вече наложителна за режима. Не съм сигурен дали една такава операция ще осигури на Ердоган и неговите съдружници горивото, от което спешно имат нужда. Но те нямат друг избор освен да се пробват. Защото социологическите проучвания показват, че гласовете за Ердоган се понижават почти всяка седмица. Към настоящия момент Екрем Имамоглу, Мансур Яваш, Кемал Кълъчдароглу и Мерал Акшенер побеждават Ердоган на втори тур. Няма проучване, което да дава преднина за Ердоган на втори тур. Това го знаят и висшестоящите ръководители на Партията на справедливостта и развитието и хората в сарая на Ердоган. Те се нуждаят от повод. Имам предвид повод, който да им послужи за повдигач. Разбира се, те няма да заложат само на един кон. Те са твърде опитни и няма да го допуснат. Те ще предизвикат някакви вълнения и вътре в страната. Възможно е да създадат вътрешно напрежение като закрият Демократичната партия на народите, а може да инициират нещо, което да улесни евентуална военна операция в Сирия.

Но нека се съсредоточим върху една операция в Сирия.

При такава военна операция те ще преследват две цели. Първо, да изведат на преден план темата за сигурността по време на изборите и така да наберат преднина и да си покачат рейтинга. Второ, ако не получат достатъчно висок процент на одобрение, ще отложат изборите. Това е в правомощията на президента и Ердоган не е човек, който няма да се възползва от него. Разбира се, че може да използва това правомощие. Най-напред може да стартират военна операция в Сирия. Може да стоварят голяма военна сила там и да се настанят в региона. За такава операция те трябва да искат разрешение от Русия и Сирия. Путин започна да прави стъпки, които ще накарат Ердоган да се срещне с Асад. Представителите на режима, от външното министерство до пропагандните центрове, дори започнаха да подготвят почвата за това. В тази връзка уреждането на отваряне на израелско посолство в Турция и обратното, както и нормализирането на отношенията е в ход. Започнаха и срещите с властта в Дамаск. Близо е времето отново да влязат във формат „братко Асад“. И по отношение на Израел Ердоган беше заявил, че „няма да има поправяне на отношенията, докато душата ми не напусне това тяло“. Не забравяйте, че за Ердоган честите обрати са само политически маневри. Турската външна политика при управлението на Ердоган прилича на истински кючек с кръшни извивки на тялото.Спомнете си случая „Мави мармара“. Обърнете внимание на сваления руски самолет. Помислете за поведението им в Либия. Като есенно листо, отнесено от вятъра, или като кораб със счупен рул, оставен на милостта на морските вълни Турция се намира в жалко, окаяно положение, изоставена в ръцете на този режим. И сега, както винаги, те мислят само за собствената си изгода. Ще пробват всички възможни пътища, защото нямат лукса да изгубят властта. Но, разбира се, военната операция в Сирия не е в кърпа вързана. Защо ли? Нека да поясня.

Когато разбутаха Сирия, нещата бяха относително лесни. Докато се показваха като апостоли на демокрацията, те действаха като чакали в овчи кожи. Щяха да донесат демокрация в Сирия. Може ли да си го представите? Понеже по онова време в Турция имаше някаква куца и сляпа демокрация, всички членки на НАТО начело със САЩ им повярваха. Организацията по обучението и подготовката се осъществи в Турция. Но те много късно разбраха, че онези уж опозиционери, които бяха обучили и екипирали всъщност са джихадистки терористи. Разбира се, те (НАТО) незабавно прекратиха своята подкрепа. Така, докато Сирийската свободна армия се превръщаше в джихадистко формирование, което изповядва идеологията на ИДИЛ и Ал Кайда, тя стана дългата ръка на Турция на този терен. Докато Турция беше затънала в дълбока кома, бленувайки възстановяването на халифата и как Ердоган и съратниците му отслужват петъчната си молитва в Омеядската джамия в Дамаск, страната се превърна в транзитна зона за джихадистите. Ердоган и неговите ислямисти гледаха на тези варвари като на „наши момчета“. В това време на сцената се появиха руснаците и свличането на режимът на Асад спря. Но през това време ИДИЛ завзе контрола на значителна част от териториите на Ирак и Сирия. Как постигна това? Разбира се, като Турция си затвори очите, дори с нейната подкрепа. С появата на сцената на руснаците Турция беше забравила за Дамаск, Омеядската джамия и отслужването на петъчната молитва там. Охлювите в Анкара видяха, че неоосманистките блянове не стават реалност и се насочиха към лесната цел в лицето на кюрдите, които винаги са били другите. Те започнаха да предприемат действия срещу кюрдите, които по-рано бяха посрещали като гости в Анкара. Всяка операция зад граница осигуряваше на Ердоган и неговите евразийски съюзници (поддръжниците на евразийството в Турция – б.р.) все по-голямо предимство. Вътре в Турция те натиснаха кюрдите, сложиха кръст на процеса на мирно отваряне към кюрдите, бомбардираха с тежко въоръжение Диарбекир, Сур и Джизре. Учените, които критикуваха тази политика и се застъпваха за мира бяха отстранени от университетите. Никой не издигна глас! Както вътре, така и навън, кюрдите се превърнаха в боксова круша. Това увеличи гласовете на Ердоган и му позволи да консолидира режима си.

Днес те отново изпитват нужда от прилагането на тази тактика. И то много по-мощно в сравнение с преди.

Но проблемът е следният. За да могат да осъществят операция в такива мащаби, те трябва да поискат разрешение от Путин и Асад. Русия, разбира се, ще поиска нещо в замяна. Путин поиска от Ердоган да нормализира отношенията си с Асад, а Ердоган прие условието. Защото няма друг шанс. Ръката му не е силна на масата. Той ще се помири с Асад, с други думи, ще станем свидетели на още по-усъвършенствана форма на кръшните ориенталски танци. При все това, по мое мнение Асад ще приеме Ердоган да натисне сирийските кюрди. Защо ли? Защото той иска да ги заплаши със смъртта, за да се примирят с треската. За да се спасят от нападащата ги Турция, кюрдите ще приемат покровителството, разбира се, и условията на управлението на Асад. Това е сметката. За Ердоган това е по-малкото зло. Разбира се, Асад е по-хитър. Според мен в средносрочен и дългосрочен план той ще преобърне ситуацията и ще се опита да създаде условия за дестабилизацията на Турция. Не можем да си представим, че не го е научил от баща си. Първото нещо, което ще направи Сирия, когато възстанови териториалната си цялост и се изправи на крака ще бъде да си отмъсти на Турция. Най-лесният и евтин път за постигането на тази цел е отварянето на сирийските територии за кюрдските партизани, разбира се, с протекцията или, по-точно със защитата на Русия. Предполага се, че Турция, която се връща към политиката си от 1990 г. е пресметнала добре, че и Сирия ще се върне към политиката си от 1990 г. Така Ердоган може да получи шанс за спечелване на изборите, може да измисли причини за закриването на Демократичната партия на народите, дори при необходимост той може да отложи изборите, като издигне националната сигурност за най-важен приоритет на страната и по този начин въобще да не проведе избори, които би загубил. Настоящата опозиция – казвам опозиция, защото така е редно – и без това винаги е давала зелена светлина на всички задгранични военни операции. Партиите, които се съревновават помежду си в състезанието по национализъм, се обединяват около идеята за един своеобразен нео-младотурцизъм. Режимът знае тази тяхна слабост и ще предприеме всички необходими действия.

По-голямата цел на Путин е да отслаби Атлантическата общност (Запада или НАТО). За тази цел трябва връзките на Турция с НАТО да бъдат отслабени повече. Оказвайки финансова и стратегическа подкрепа на Ердоган, целта му е той да спечели изборите – или да затвърди диктатурата си. Намерението му е да обвърже Ердоган по-силно към себе си, да вкара Турция в орбитата на евразийството и да превърне евразийска Турция в сателит на Москва! Съдружниците на Ердоган също желаят това. Те знаят, че Ердоган не трябва да губи властта. Когато Турските въоръжени сили нахлуят в Сирия, за няколко години Турция ще бъде изправена пред ситуация подобна на войната във Виетнам. Ще загинат хиляди войници, турската икономика ще преживее още по-тежки времена, дори ще се срине напълно. Но руската страна ще преследва своите интереси, те ще направят всичко необходимо, за да стигнат до топлите морета и да изпълнят историческата си мисия. По всичко изглежда, че както войната в Украйна, така и силните позиции на Русия в Сирия и търговските и стратегическите й връзки с Турция ще ги улесни по този път.

Ердоган се нуждае от военна победа. Няма никакво значение дали тази победа ще бъде истинска или фалшива. Единствената му цел е да запази властта си. За тази цел той няма да се поколебае нито пред изтребването на кюрдите, нито от изпращането на войниците на сигурна смърт, нито от отстъпки пред Русия. Навлизаме в много критична фаза. Накрая или режимът на Ердоган ще стане по-авторитарен, или ще се открехне вратата за нов етап, на финала на който този режим ще рухне за една нощ. Резултатът, който ще се оформи на финалната права ще покаже и каква държава ще бъде Турция през 21 век.

Източник: Tr724.com