Барчън Йинанч

В продължение на двайсетгодишното си управление Партията на справедливостта и развитието (ПСР) сътвори невиждани дипломатически кризи.

Въпреки че те не го виждат по този начин, това не е повод за гордост.

Една от тези кризи беше заплахата, насочена към повече от десет чужди дипломати, че ще бъдат обявени за персона нон грата.

Друг пример в това отношение са позорните сцени в дипломацията между Турция, от една страна, с Германия и Холандия, от друга.

Нека да си припомним. Ердоган е много ядосан на Европа, че се отнася равнодушно към опита за военен преврат през 2016 г. Отношенията са обтегнати. Медиите в германия публикуват обширни материали за извънредното положение в Турция след опита за преврат и за нарушаването на човешките права. Предстои референдум за конституционни промени, който ще промени режима в Турция. В тази обстановка разяснителните кампаниите на членовете на ПСР буди безпокойство сред германците.

Ако трябва да се направи сравнение, например представяме си, че времената са се променили, в Сирия ще има избори и министрите на Асад, който е отговорен за смъртта на много цивилни граждани провеждат митинги в Хатай, в Истанбул. А на съседната улица са протестиращите срещу Асад. Във всеки момент и двте групи може да се нападнат взаимно. Нима ние щяхме да наблюдаваме с удоволствие тези митинги отстрани? Бихме ли посрещнали като зрели хора евентуално напрежение с аргумента, че така повелява демокрацията? На този етап подобно нещо изглежда като далечна хипотеза, но не е невъзможен сценарий.

Да се върнем обратно в 2017 г. В Холандия има избори. Крайно десният и противник на мигрантите и чужденците Вилдерс е във възход. Холандското правителство вижда какво се случва в Германия и стига до извода, че в тази ситуация кампаниите на членовете на ПСР, излизането на турците по полощадите ще налее вода в мелницата на Вилдерс. Холандия не пожела идването на лидерите на ПСР. Не съм сигурна, доколко процесът беше управляван в рамките на дипломатическата учтивост. Но беше анулирано разрешението за кацане на самолета на външния министър Мевлют Чавушоглу. По това време в Германия се намираше министърката на семейството Фатма Бетюл Саян Кая, която участваше на някаква среща, свързана с проблемите на семействата. Министърката не пропускаше да агитира хората да гласуват с „да“ на референдума. От Германия тя трябваше да замине за Холандия. След като самолетът на Чавушоглу не беше допуснат, Реджеп Тайип Ердоган нареди на Кая да се придвижи по суша.

Само си представете, вие казвате, например, на някакъв сирийски министър „не идвай, не те искам“, а той влиза през сухопътната граница с автомобил. Това си е направо незачитане на суверенитета на чужда държава. Какво ли щяхме да си помислим, ако това се беше случило в Турция?
Помните, че когато холандското правителство разбра накъде отиват нещата колата на министърката беше спряна близо до консулството в Ротердам, а после многократно станахме свидетели на дипломатически позор. Турската министърка беше накарана да чака в автомобила часове наред, турските дипломати, които представляват държавата бяха омаловажени и затова имаше само една причина – амбицията на Ердоган да спечели гласове с антизападна реторика, както от Европа, така и вътре в страната, като предизвика някаква криза.

Нямам никакво съмнение, че той доволно е потривал ръце по време на цялата криза. Турците от Германия се отправиха към Холандия. Те излязоха на протестни демонстрации. Имаше сблъсъци с полицията.

Ако питате мен, с това свое поведение Ердоган нанесе допълнителен удар върху спокойствието и сигурността на турската общност в Европа, която и без друго е дискриминирана и която местните искат час по-скоро да се махне.

В крайна сметка Германия изпрати нота до Турция и предаде, че не желае нито един представител на властта да провежда агитация непосредствено преди изборите.

Тя не се задоволи само с това. Германия и Холандия приеха закон, с който се забранява на политици от държави извън Европейския съюз да провеждат предизборна агитация на тяхна територия три месеца преди изборите. А посещенията с цел предизборна агитация, които ще се организират по-рано от три месеца преди изборите бяха обвързани с условия за покриване на критериите за обществена безопасност.

С наближаването на датата на изборите очаквах дали този път ще възникне някаква криза или не. Не ни се наложи да чакаме дълго.

Въз основа на едно изказване на излъчения от Невшехир депутат от ПСР Мустафа Ачъкгьоз, направено в Германия, турският посланик в Берлин е бил привикан в германското външно министерство. В съобщението се казва: „Ясно заявихме, че организирането на предизборни кампании от чужденци най-напред трябва да получи нашето съгласие.“

Към нястоящия момент, който иска да провежда предизборна кампания – без значение дали е от ПСР или Републиканската народна партия – трябва да получи разрешение за това. Когато стане ясна датата на изборите, стартира и забраната за агитация в рамките на трите месеца преди изборите. Например, ако изборите се проведат на 14 май, забраната ще влезе в сила към спедата на февруари. Времето е ограничено. За Ердоган всеки глас е много ценен.

Ще посети ли Ердоган Германия?

Междувременно германската Дойче веле написа, че президентът Ердоган ще посети първо Полша, а после и Германия. Даването на старт с Полша и продължаването с Германия никак не е лоша идея. Така нещата ще изглеждат, че истинската грижа не са изборите, а войната в Украйна. Но преди изборите Ердоган ще се снима с германския лидер.

До вчера (17 януари – бел. ред.) германските власти още не са потвърдили посещението на Ердоган.
В германските медии ще излезе новина за посещението на Ердоган, но Германия няма да я потвърди. Според мен, дори и да не желаят тази визита те дадоха зелена светлина и за да не се превърне в предизборна агитаця, сега обмислят нейното съдържание.

Източник: Т24