Мехмед Юмер

„Дали един диктатор някога би се включил на втори тур на изборите?“, попита риторично турският президент Реджеп Тайип Ердоган журналистката Беки Андерсън от CNN в отговор на неин въпрос. Ердоган окачестви продължаващата президентска надпревара като „нов опит за турската демокрация“.

Турските граждани не можаха да изберат своя президент на първи тур, президентската надпревара продължава. Така Реджеп Тайип Ердоган най-вероятно ще увеличи разликата между него и съперника му, а, от друга страна, това е послание към света, че в Турция има работеща демокрация. Между двата тура често започнахме да чуваме думата демокрация в контекста на турските избори. Казано по друг начин, президентът Ердоган успешно излъсна образа си пред света. Истината е, че Турция се управлява в условията на хибриден режим и наличието на изборен процес сам по себе си не е достатъчен белег за демокрация.

На изборите за президент и парламент, проведени в Турция на 14 май Републиканският алианс има мнозинство в меджлиса. С други думи, Ердоган спечели психологическо превъзходство над опонента си Кемал Кълъчдароглу, издигнат от Националния алианс, добил популярност и като „масата на шестте“. Султанът от Босфора успя да изкара съперника си от равновесие и той волно или не започна да играе по неговата свирка. Умерената, сплотяваща и спокойна реторика на Кълъчдароглу отстъпи място на по-твърдите послания с националистически привкус. Ердоган го дръпна на своя тепих и по този начин прекъсна учтивия тон на диалога му с избирателите. Намазаните с мармалада на национализма послания се оказаха определящ фактор преди балотажа. Това явление почти заличи инерцията, която Кемал Кълъчдароглу беше набрал преди първия тур.

Турската опозиция претърпя крах на илюзиите и сега се чуди защо мнозинството от хората отново предпочетоха Ердоган. И то при условията на висока инфлация и безработица, корупционни скандали, потискане на свободното слово, рискована външна политика и т.н.

Реджеп Тайип Ердоган изгради политическата си кариера като говорител и застъпник на бедните и онеправданите консервативни ислямисти срещу привилегирования секуларистки елит. Поначало неговите последователи са религиозни, консервативни, с по-ниско образование и живеят във вътрешността на Анадола. Именно тази група от анадолските турци избира и подкрепя Ердоган, за да ги управлява. И точно тук е тънкият момент – Ердоган е нещо повече от обикновена политическа фигура, в техните очи той е лидерът, който отразява техния начин на живот, той представлява интересите на онези хора в политиката, които дълго време не са се чувствали като равнопризнати партньори в общуването си със секуларистите. С други думи, Реджеп Тайип Ердоган не е като другите политически лидери, той е лидер на една внушителна група в турското общество. Той не се оценява с постиженията му в политиката, неговите последователи, привърженици и симпатизанти го оценяват като водач, който е избран да ги води. Ако не разберем тази истина, ние няма как да си обясним подкрепата, която той получава. И на първия тур на изборите хората, които традиционно гласуват за Ердоган пак подкрепиха лидера, който са избрали да ги ръководи.

Опозицията направи много опити за изобличаване на закононарушенията и корупционните практики по време на дългогодишното управление на Ердоган, но без особен резултат. Консервативните ислямисти изтълкуваха посланията на опозицията като сделка за преминаване към лагера на секуларистите. Но за поддръжниците на Ердоган това е равносилно на предателство и вероотстъпничество. Нима е възожно те да подменят своята религиозна идентичност със секуларизма!? По тази причина те не обърнаха гръб на своя водач.

Разбира се, в политиката само идеологическите послания не са достатъчни за привличане на гласове. Тук голяма роля имат и икономическите политики от ранния управленски период на Ердоган. Преди неговото управление средният бизнес е изтикан в периферията и не получава полагащия му се дял. Ердоган успява не защото е „благочестив мюсюлманин“ или „краен ислямист“, успехът му се корени в умението му да сервира идеологията на ислямизма и икономическите успехи в едно общо меню.