Home»АНАЛИЗИ»Ердоган все повече отдалечава Турция от Европа

Ердоган все повече отдалечава Турция от Европа

Връзките на управляваната от Реджеп Таййип Ердоган Турция с външния свят отслабват с всеки изминат ден. Особено във взаимоотношенията със Западния свят и в частност Европейския съюз се действа с рефлекси, продиктувани от първични чувства и реакционерски подход, което все повече изолира Турция. И основна роля за това положение има, разбира се, Ердоган. Откакто стана президент на президентска република, той сякаш се пренесе в напълно различен свят. Ердоган укрепва съществуването си в политиката, изливайки гнева си върху всеки субект, за когото сметне, че му е враг и по този начин вярва, че ще се задържи по-дълго на върха.

Непосредствено, след като потвърди, че отбранителните системи С-400 са били тествани, Ердоган се обърна към Америка, заявявайки „САЩ не знаят с кого си имат работа“. От друга страна, словесната престрелка, в която Ердоган атакува Макрон също не е в полза на турския президент. Възможно е двамата лидери да не се харесват взаимно. Тук по-важното в последния словесен двубой е, че той надхвърли рамките на двустранния дуел и се плъзна към точката на пречупване между Турция и ЕС. За пръв път на европейска земя, в сърцето на Европа, Париж, беше варварски обезглавен един учител. Нека да не се забравя, че не само управляващата Партия на справедливостта и развитието не изпрати съболезнования по този повод, но и основната Републиканска народна партия, която олицетворява светското лице на Турция не го направи. Когато през 2015 г. група терористи извършиха терористично нападение върху фрнеския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“ в Париж, при което загинаха 12 души, а 11 бяха ранени, тогавашният премиер Ахмет Давутоглу участва в „Походът на солидарността“.

Притиснат от нарастващите финансови проблеми и политическите борби вътре в страната, Ердоган предпочете да си набележи отново външен враг, а мишената беше Макрон. Решен да навива пружината докрай, турският президент призова турците да бойкотират френските стоки. Този първичен рефлекс само ще навреди още повече на и без това крехката турска икономика. С нарастването на кризата Ердоган реагира точно по очаквания от него начин. Но губещият е Турция. Както е казал народът, който става с ярост, сяда ощетен.

Според проф. д-р Нора Шени от „Парижки университет 8“ и бивш директор на Френски институт за изследване на Анадола кризата между Турция и Франция не може да се изолира от отношенията между Турция и ЕС. Тя смята, че през последните две години във всички фронтове, които е отворил досега турският президент Ердоган той е намирал срещу себе си Франция. „Отношението на френската държава към исляма във вътрешната политика е най-голямата заплаха за Ердоган. След убийството на учителя Пати Макрон обеща по-категорични мерки срещу политическия ислямизъм. Не знам доколко от тях той ще успее да реализира, но вътре във Франция това е позиция, която директно застрашава политиката ан Ердоган. Защото ролята на Турция във френските учреждения е висока. Това са образователни и религиозни учреждения. В тях Турция има сериозно представителство. Заплахата е насочена срещу тази роля. Например Макрон заяви, че имамите във Франция вече няма да се избират сред тези, които са завършили в чужбина, а сред такива, които са обучавани в страната. В тази ситуация политиката на Ердоган има какво да губи.“, твърди проф. Шени. Тя изтъква, че Ердоган се изживява като защитник на сунитския ислям по света. Според нея тази политика е пряко свързана с вътрешната обстановка в самата Турция, една такава политика има и поддръжници.

Настоящата политика на президента Ердоган е резултат от еволюцията на ранния консервативен демократ, който изостави умерения ислямистки облик и се преобразува в твърд критик на Запада. Ердоган запълва все повече светското пространство с религиозни символи. Можем да предположим, че в бъдеще това ще се увеличи и ще обхване моделите на поведение и начина на живот.

Днес, в Европа рецепцията за Турция се промени много. И левите и десните кръгове в Европа вече изразяват на висок глас, че Турция не е европейска държава. В съзнанието на европейците се затвърждава образът на Турция като близкоизточна държава, а не като светска. Възходящата скала на незачитането на човешките права в Турция занижи чувствителността на Запада към тази тема. Ако не се случи някаква коренна промяна в турската политика, в следващия етап връзките на страната с ЕС и НАТО ще отслабнат още повече. Мехмед Юмер

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.