Home»АНАЛИЗИ»Години на миграционно напрежение в Европа след шока през 2015 година

Години на миграционно напрежение в Европа след шока през 2015 година

След хаотичното пристигане на над милион мигранти през 2015 г. европейските страни не се възползваха от затишието през следващите години. Спадът в броят на пристигащите не сложи край нито на трагедиите в Средиземно море, нито на споровете за приемането на тези мъже, жени и деца.

Кризата през 2015-а

Броят на пристигащите в Европа нарастваше прогресивно от 2011 г., когато започна конфликтът в Сирия. Но през 2015 г. ситуацията придоби главозамайващи пропорции.

Една драма разбунва духовете през април същата година: до 800 мигранти, потеглили от Либия, загиват при корабокрушение. Това е най-тежкото корабокрушение в Средиземно море от десетилетия. В края на лятото броят на пристигащите нараства: общо за годината са отчетени над един милион, от които над 850 000 са преминали по пътя през Гърция.

При това положение, опасявайки се от хуманитарна катастрофа, германската канцлерка Ангела Меркел отваря германските граници, навличайки си недоволството на съседите си, които се опасяват, че то може да доведе до засилване на миграционните потоци.

Но Берлин, на ръба на възможностите си, бързо въвежда отново граничен контрол, последван и от други страни, започвайки с Австрия и Словакия.

За да подпомогнат Италия и Гърция, през септември европейците въвеждат квоти за разселване на търсещите убежище, въпреки съпротивата на няколко страни от Източна Европа. Този временен план, оспорван непрекъснато, ще доведе до кристализиране на разделенията в Европа.

Мигрантите виждат на пътя им да се издигат огради, като например в Унгария и Словения.

2016 г., споразумение Турция – ЕС

През март 2016 г. границите по целия Балкански път се затварят една по една, от Македония до Австрия. Това е пътят, който следват от лятото мигрантите, опитващи се да достигнат Северна Европа.

И на 18 март един подложен на критики договор между ЕС и Турция води до намаляване на натиска: той предвижда, в замяна на финансова помощ, връщането в Турция на всички мигранти, които пристигнат в Гърция от този момент насам.

В резултат броят на пристигащите в Европа намалява много рязко (до по-малко от 390 000 през 2016 г.). Но десетки хиляди мигранти се оказват блокирани в Гърция.

2017 г.: Италия на първа линия

Друго последствие от това затваряне е, че Либия става основния миграционен път, а Италия – първият вход към Европа.

Споразумения между Рим и либийските власти и милиции ще променят ситуацията в средата на 2017 година. На цената на разгорещени противоречия: ЕС, който подкрепя либийската брегова охрана, е обвинен, че си затваря очите за задържанията и насилието, претърпяно от мигрантите в Либия.

През 2018 г. е ред на Испания да се превърне в основната врата към Европа.

2018-2019 г.: политическа криза

В края на май италианците дават властта на коалиция от крайната десница и популистите. Едно от първите решения на тяхното правителство е да откаже да приеме хуманитарен кораб, превозващ 630 мигранти.

В крайна сметка „Акуариус“ приключи пътуването си в Испания, след едноседмична одисея, която засили напрежението в ЕС, особено между Париж и Рим.

В края силно напрегната европейска среща на високо равнище в края на юни европейските страни предвиждат създаването на „платформи за разтоварване“ извън ЕС и на „контролни центрове“ в Европа, в които да се разделят бързо нередовните мигранти от търсещите убежище, които да бъдат приети. Но различните столици далеч не са едно мнение за конкретните форми на тези мерки.

В продължение на година, предвид затварянето на италианските пристанища, въплътено в лицето на вътрешния министър Матео Салвини (от крайната десница), сценарият се повтаря: кораби се оказват блокирани в Средиземно море в продължение на седмици, докато не бъдат сключени споразумения между няколко страни, които поемат ангажимент да приемат спасените мигранти.

Уви, през юни кораб на неправителствената организация „Сий уоч“ предизвиква силно впечатление, като акостира със сила на остров Лампедуза.

Временно споразумение

Смяната на италианското правителство в края на лятото на 2019 г. и повторното отваряне на италианските пристанища позволяват през септември да се постигне споразумение между Германия, Франция, Италия и Малта, подкрепено от няколко страни.

Един временен механизъм има за цел да улесни слизането на мигрантите на брега, като прави автоматично приемането на мигранти, спасени от няколко страни доброволци. Действието му е практически преустановено с началото на здравната криза.

През 2019 г. в Европа пристигат по-малко от 129 000 мигранти.

2020 г., „шантажът“ на Ердоган

В края на февруари 2020 г. Турция обявява отварянето на границата си с Гърция, което води до притока на десетки хиляди мигранти. Европейците обявяват това за „шантаж“.

Затварянето на границите, свързано със здравната криза, обаче ограничава опитите за преминаване. Пандемията от новия коронавирус довежда и до затварянето на италианските и малтийски пристанища в началото на април и до намаляване на броя на хуманитарните кораби.

В същото време кризата увеличава броя на преминаващите през централната част на Средиземноморието. Неправителствените организации се опасяват от „трагедия скрита от обществеността“, докато Италия иска подкрепа от ЕС.

По-малко значим феномен е, че нараства броят на опитите за нелегално пресичане на Ламанша от Франция, предизвиквайки напрежение между Париж и Лондон. Паскал Жулияр/Седрик Симон, Франс прес.

Източник: БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.