Всичко започна на 17 декември 2013 г. (на тази дата избухна най-големия мегакорупционен скандал в републиканската история на Турция – бел ред.). Ердоган положи основите на сегашния си режим на тази дата. Не е за подценяване! Изминаха точно десет години!

Докато в Турция не бъде потърсена сметка за гръмналия на 17 декември 2013 г. корупционен скандал, е немислимо да се постигне дори относително нормализиране на страната. В държава, в която съдебната власт реално беше подчинена на изпълнителната, в резултат на което рухна архитектурата на конституционния ред нито една институция не можеше да оцелее, така и стана. Това действие, извършено от една група некадърни и замесени в престъпления алчни политици, за да се спасят от съдебно преследване и наказателни санкции е най-голямото предателство в стогодишната история на Република Турция. Ясно се виждат резултатите, до които доведе страната това предателство, ефектът от които не е само временен, но има и трайни последствия. Пред нас стои една картина, която ни показва как всички атрибути на държавността са изгнили.

По-рано в Турция въпреки всичко се водеше битка срещу честите закононарушения на индивидуално ниво. Защото не бяха толкова системни и организирани. Но след 17 декември 2013 г. закононарушенията добиха системен характер и бяха индиректно възнаградени при режима на Али баба и четиридесетте разбойници.

Ако трябва да го кажем по-ясно, в среда, в която не се налагат наказателни санкции се поощрява престъплението, това води до връх на престъпността. Мисля, че през целия османски и републикански период на Турция никога не е имало време, в което престъплението и престъпността да са оставали ненаказани толкова дълго.

Обстоятелството, произтичащо от несъобразяването на властта с върховенството на закона не е проблем, свързан само със закононарушенията. Една власт, която започва да контролира правосъдието така или иначе става авторитарна. Подчиняването на властта на върховенството на правото и ограничаването на нейната сила е била една от централните теми на теорията за демокрация.

Точно заради това принципът на разделение на властите стои в основата на конституционалната структура на държавността при либералните демокрации. В среда, в която изпълнителната власт е наложила контрола си върху съдебната, то тя вече не е подчинена на върховенството на закона, тя вече стои над закона. С други думи, тя е постигнала абсолютната мощ като се е поставила извън „обхвата на Правото“. От този момент нататък никоя сила не може да контролира управленската власт, не може да й налага санкции, нито да ограничи мощта й. Нещо повече, с такава сила управлението мачка и унищожава всяка опозиционна личност и институция.

Власт, която не спазва собствената си конституция, не привежда в изпълнение собствените си закони, а управлява държавата напълно произволно, е най-неблагоприятното нещо, което може да сполети една държава в колективния смисъл на думата.

С други думи, огромният брой негативни неща, на които ставаме свидетели, стигайки до 17 декември 2023 г., са свързани със 17 декември 2013 г.

В Турция е налице някаква странна сюрреалистична ситуация. От една страна, навръх годишнината от корупционния скандал на дневен ред се поставят закононарушенията, а от друга, наративът на режима относно прокурорите и полицаите, които разследваха случая от 17 декември 2013 г. продължава. Незнайно защо никой не се интересува от причините, заради които тези хора бяха осъдени на доживотен затвор при тежък режим и изтърпяват наказание от десет години.

Хем ще критикувате корупцията, хем ще твърдите, че прокурорите и полицаите, които са разследвали корупцията са били подготвяли преврат срещу Ердоган (или пък тихомълком и страхливо ще се примирите с този наратив наложен от властта)! Как ли аджаба спят спокойно без да прогледнат или по-скоро, преструвайки се, че не виждат, че в тази ситуаиция има нещо нередно?
Не трябва ли да задаваме този въпрос на опозиционните партии? Това не е ли предателство? Не е ли задължение на опозицията да атакува закононарушенията, които властта извършва? След като казвате, че има закононарушения, тогава защо не работите за тяхното разкриване? Нима е почтено поведение веднъж годишно да си спомняте за корупционния скандал от 17 декември, а през останалите 364 дни от годината нищо да не вършите? Не е ли възприемането на наратива, с който се засенчват мръсните дела на Ердоган и силните на деня около него съучастничество в предателството? Да не казваме ли на опозицията: „Вие сте съучастници в престъплението!“?

Думите на Кемал Кълъчдароглу и Девлет Бахчели, казани на 17 декември 2013 г. и след това са ясно дакументирани. Достатъчни са десетина секунди за достъп до видеата и вестникарските публикации с техните изказвания. С най-елементарно търсене в Гугъл може да достигнете до откритите източници. В 21 век нищо скрито не остава. Ако Партията на националистическото движение, която днес плътно стои до Ердоган и действа под негова команда, не се срамува от хората, които гласуват за нея да каже кога нейният лидер Бахчели казва истината – през 2013 г. или през 2023 г.?

Всички граждани, които гласуват за Партията на националистическото движение сами да си зададат този въпрос и честно да си отговорят. Нима смятат, че е грешка да защитаваш върховните интереси на държавата, оставяйки настрана дребните интереси? Това ли разбират те под национализъм – затваряне на очите пред фактическото рухване на Турция, като се осигуряват постове и длъжности на близките, приятелите и роднините? Не е за проумяване как стоят далече от задаването на тези въпроси.

А какво да кажем за Али Бабаджан и Ахмет Давутоглу? Тези „опозиционни лидери“ някога, когато заемаха високи длъжности в Партията на справедливостта и развитието нима не са знаели за тъмните парични сделки, които са предмет на корупционния скандал от 17 декември 2013 г.?

Има ли наивник, който да каже: „Не, не са знаели!“ Нека всеки да бъде честен пред съвестта си и да престане да прави на глупаци останалите хора. Бабаджан и Давутоглу категорично са знаели за тези закононарушения. Но днес защо задават въпроси? Ако някой разполага с информация относно лица, които са нарушили закона, но не я споделя с обществеността, не разказва това, което знае, а напротив, укрива я и я потулва, нима това не е предателство? Това не е ли съучастие в престъплението? Какво впечатление създава за прозорливостта и умствените способности на турското общество фактът, че такива хора биват възприемани като опозиция и не се изправят очи в очи с противоречията, за които споменах? Възможно ли е да се обясни с идеята за добронамереност обстоятелството, че тези хора, които могат да пресекат пътя на масовото обществено самоубийство не разказват онова, което знаят?

Чуждите държави знаят всичко, свързано с корупционния скандал от 17 декември 2013 г. Как турският бизнесмен от ирански произход Реза Зараб е подчинил на себе си министрите, на кого е платил предварително подкуп. Как от домовете на министрите излязоха броячници за пари и как бяха открити прилежно подредени в кутии за обувки доларови банкноти. Как от звукосаписите се чуваше как Ердоган (по онова време премиер) пита сина си Билял „Нулира ли паричните суми?“, а той му отговаря „Ще ги нулирам, татко!“ Министър Ердоган Байрактар заяви: „Каквото и да съм направил, го направих със знанието и заповедите на премиера Ердоган.“, след което подаде оставка, като изтъкна, че му е оказван натиск.

Нима ги забравихте тези неща? Призовавам онези, които са забравили този случай от 17 декември 2013 г. да кликнат върху звукозаписите в Ютюб и да ги прослушат/изгледат. За да разгадаем случая, трябва да се върнем десет години назад.

Както вече казах, всичко започна на 17 декември 2013 г. Ердоган положи основите на авторитарния си режим на онази дата. Деконструкцията на този режим задължително трябва да започне от 17 декември 2013 г. Проф. д-р Мехмет Ефе Чаман

Източник: TR7124.com

Забележка: Оригиналното заглавие на статията е: „17 декември и властта извън обхвата на закона“.

Забележка: Този коментар изразява личното мнение на автора. Той може да не съвпада с позициите на Обзорнюз.