Home»АНАЛИЗИ»Касем Сюлеймани: Защо го убиха сега и какво ще последва?

Касем Сюлеймани: Защо го убиха сега и какво ще последва?

Убийството на генерал Касем Сюлеймани, командир на силите „Кудс” на Иранската революционна гвардия, представлява драматична ескалация от конфликт на ниско ниво между САЩ и Иран в такъв, чиито последствия могат да бъдат значителни.

Трябва да се очаква отмъщение. Верига от действия и репресии може да доведе до приближаване на двете страни до пряка конфронтация. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде поставено под въпрос. А стратегията на президента Тръмп за региона – ако има такава – ще бъде тествана както никога досега.

Филип Гордън, който беше координатор на Белия дом за Близкия изток и Персийския залив в администрацията на Обама, определи убийството на Сюлеймани като нещо много близко до „обявяване на война“ от американците на Иран.

Силите на „Кудс” са онзи клон на силите за сигурност на Иран, който отговаря за операциите в чужбина. От години, независимо дали е в Ливан, Ирак, Сирия или другаде, Сюлеймани е ключов подбудител за разработване и разширяване на влиянието на Иран чрез планиране на атаки или подкрепа за местните съюзници на Техеран.

За Вашингтон той беше човек с ръце, оцапани с американска кръв. Но той беше популярен в самия Иран. И на практика той води борбата на Техеран срещу широката кампания на външен натиск и наложените от САЩ санкции.

Това, което най-много изненадва не е, че Сюлеймани е бил в полезрението на президента Тръмп, а защо САЩ трябваше да го унищожат сега.

Техеран беше обвинен за поредицата ракетни атаки срещу американските бази в Ирак. Един цивилен изпълнител на САЩ беше убит. Но по-ранни ирански операции – срещу танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; дори голямата атака срещу саудитски петролен обект – всички преминаха без директен отговор на САЩ.

Като отговор на ракетните атаки срещу американските бази в Ирак, Пентагонът вече нанесе удар срещу проиранската милиция, за която се смята, че стои зад тях. Това на свой ред предизвика нападението срещу американското посолство в Багдад.

Обяснявайки решението да убие Сюлеймани, Пентагонът се съсредоточи не само върху предишните му действия, но и настоя, че ударът е имал защитна цел. Генералът, гласи изявлението на Пентагона, „активно е разработвал планове за нападение на американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия регион“.

Големият въпрос е какво ще стане след това. Президентът Тръмп ще се надява, че с един драматичен екшън е разгромил Иран и е доказал пред своите все по-неспокойни съюзници в региона като Израел и Саудитска Арабия, че американската отбранителна система все още има зъби. Почти немислимо е обаче, че няма да има стабилен ирански отговор, дори и да не е незабавен.

Може ли в отговор Иран да превърне в мишени американски войници, разположени в Ирак?

5000 американски войници в Ирак са очевидна потенциална цел. Такива са и други видове цели, ударени от Иран или неговите сподвижници в миналото. Напрежението в Персийския залив ще се повиши. Не е чудно, че първоначалното въздействие беше скокът в цените на петрола.

САЩ и техните съюзници ще се грижат за защитата си. Вашингтон вече изпрати малък брой подкрепления на посолството си в Багдад. Той ще планира бързо да увеличи военното си присъствие в региона, ако е необходимо.

Но също така е възможно отговорът на Иран да бъде в някакъв смисъл асиметричен – с други думи, не просто „око за око”. Той може да потърси широката подкрепа, която има в региона – чрез самите сподвижници на Сюлеймани, които той създаде и финансира.

Това може например да доведе до подновяване на обсадата на американското посолство в Багдад, поставяйки в затруднено положение иракското правителство и под въпрос присъствието на САЩ там. Могат да бъдат предизвикани демонстрации на други места като прикритие за нови атаки.

Ударът срещу командващия силите на „Кудс” беше ясна демонстрация на възможностите и способностите на американското военно разузнаване. Мнозина в региона няма да скърбят за смъртта на Сюлеймани. Но това ли беше най-мъдрото нещо, което президентът Тръмп можеше да направи?

Колко добре е подготвен Пентагонът за неизбежните последствия? И какво ни говори тази операция за цялостната стратегия на Доналд Тръмп в региона? Промени ли се тя по някакъв начин? Има ли нова нулева толерантност към иранските операции?

Или това беше просто действие на президента, отстранил ирански командир, който той без съмнение е считал за “много лош човек”. Джонатан Маркъс, Би Би Си.

Източник: БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.