Всички сме чували за съзнание и подсъзнание. Според ново изследване обаче в действителност хората притежават три различни нива на съзнание и тази концепция би могла да помогне на учените в създаването на един напълно осъзнат изкуствен интелект.

Макар че технологиите на изкуствения интелект напредват стремглаво, в много отношения компютрите все още не могат да настигнат човека, пише научното издание space.com.

„Човешкото съзнание не служи само за разпознаване на модели и бърза обработка на числа“, казва съавторът на научния труд Хакван Лау, невролог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. „Разбирането на това как да се затвори пропастта между човешкия и изкуствения интелект би било равносилно на (откриването на) Свещения Граал“, допълва той.

За да отговорят на противоречивия въпрос за това дали компютрите изобщо могат да развият съзнание, изследователите първо разглеждат как то се заражда в човешкия мозък. Така установяват, че при хората има три основни нива на съзнание. Те служат като пътна карта за създаването на истински осъзнат изкуствен интелект.

Първото ниво е С0. То се отнася до подсъзнателните операции на човешкия мозък – като разпознаването на лица и глас, се посочва в проучването. По-голяма част от изчисленията на човешкия мозък се случват на това ниво, смятат учените. С други думи – хората не осъзнават извършването им.

Въпреки последния напредък на технологиите в голямата си част машините все още функционират на това ниво.

Следващото стъпало в човешкото съзнание – С1, включва способността за взимане на решения, базирани на широк диапазон от мисли и взимането предвид на различни възможности. Според изследователите тази способност за създаване на мисли или поредица от мисли, които временно доминират в мозъка, помага за насочването на множество поведенчески модели.

С1 се наблюдава при човешките бебета и при животните. Пример за подобно ниво на съзнание е, когато жадните бебета слончета сами успяват да намерят воден източник, дори той да е на повече от 50 км разстояние. Подобен процес за взимане на решения изисква сложна мрежа от неврони, която да обединява информация от околната среда и от паметта на индивида, да избира най-подходящата опция, да се придържа към нея в продължение на определен период от време и да координира различен брой операции, докато я осъществи.

При хората и други примати префронталният кортекс на мозъка служи като основен център за обработка на информация. Именно там се осъществяват и голяма част от действията на С1. Според Лау, анализирайки тази част на мозъка, учените могат да извлекат принципа, залегнал в неговата дейност, и да го приложат върху компютрите.

Последното ниво – С2, включва т.нар. „метапознание“, или способността човек да наблюдава своите собствени мисли, с други думи, способността за самоосъзнатост. При С2 съзнанието поражда определени субективни чувства, които помагат на хората да разберат грешките си и евентуално да ги поправят. Самоосъзнатостта също така помага на хората да направят оценка за това какво знаят и какво – не.

Учените са установили, че роботите могат да постигнат някои определени аспекти на С2 – те например могат да наблюдават собствения си прогрес в ученето за справяне с различни задачи.
Според Лау, щом веднъж бъде установена разликата между човешкото съзнание и липсата му в компютърен вариант, то кодирането на този принцип в машина може и да не е чак толкова трудно.