Можеше да постигнем повече!

Изминалата седмица ни предложи толкова много спортни събития, че изпитвам трудност да избера тема на коментара си. Затова в няколко изречения ще се опитам да засегна по-важните от тях. Искам да започна с горчивата за нас част на събитията. След като мъжкият ни национален отбор по волейбол отпадна от европейското на четвъртфиналната фаза преди около месец, сега на същата фаза казаха сбогом на турнира и „лъвиците“ на Иван Сеферинов. Хайде, при мъжете с оглед на моментното ни състояние и това, че жребият ни отреди да се срещнем с по-силните от нас сърби, но при дамите имахме далеч по-лесен съперник в лицето на Германия, но въпреки това загубихме в петсетова епична битка. След две победи с по 3:2 над Украйна и Турция и загуба от Русия със същия резултат, но особено обнадеждени след страхотната победа над силния отбор на Турция, аз поне не очаквах да имаме проблем срещу германките. Като единици и като отбор определено в момента нашите момичета са по-класният отбор, но в спорта невинаги печели по-добрият, а обикновено – по-добре игралият. Момичетата на Германия, въпреки че загубиха 1-вия и 3-тия гейм с разлика, не спряха да се раздават до последно, не изпуснаха дисциплината и накрая спечелиха, след като получиха и психологическото предимство при спечелването на 4-тия гейм. В нашите редици на моменти ни куцаше посрещането, но по-голяма беда се оказа фактът, че не успяхме да изкараме друг, сигурно завършващ атаките ни състезател, освен Елица Василева. Нито Доби Рабаджиева, нито Емилия Димитрова успяваха да бъдат безапелационни при сваляне на топката на пода в противниковото поле, а в критичните моменти, когато имахме нужда от това, разпределителките ни Лора Китипова и Диана Ненова, незнайно защо, не подаваха към чудесно представящата се в този турнир Елица. В момента имаме талантливо поколение момичета, но е жалко, че не успяхме да регистрираме по-голям успех на това европейско, а можехме! Другото нещо, за което съжалявам тази седмица, е, че не записах мача ПСЖ – „Байерн Мюнхен“, сиреч, освен че беше страхотен, бе своеобразен учебников мач за контраатакуващ стил на игра. Освен че заличиха от терена „Байерн“, играчите на Унай Емери направиха истински рецитал от убийствени контраатаки, а това 0:3 бе най-малкото, с което играчите на Анчелоти можеха да се отърват. След мача Ули Хьонес каза: “Това не беше „Байерн“. Аз бих казал: това беше „Пари Сен Жермен“ – такъв, какъвто искат да го виждат всички привърженици на този клуб и нападателния футбол. И макар с не толкова красива игра, но заслужено, „Лудогорец“ спечели срещу подценилия го „Хофенхайм“ и това се оказа една от малкото радости за родния спорт през седмицата.