Home»ВОДЕЩИ НОВИНИ»ОТКЪС ОТ „ФАШИЗЪМ: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ“ НА МАДЛИН ОЛБРАЙТ

ОТКЪС ОТ „ФАШИЗЪМ: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ“ НА МАДЛИН ОЛБРАЙТ

„Откровено казано, едната от причините е Доналд Тръмп. Ако мислим за фашизма като рана от миналото, която почти е заздравяла, то вкарването на Тръмп в Белия дом беше като разкъсване на превръзката и разчовъркване на коричката.“

Тези редове са от най-новата книга на Мадлин Олбрайт „Фашизъм – Предупреждение“ (Издателство „Ера“, превод Юлия Чернева, http://www.erabooks.net/?action=show_book&bid=678).

Мадлин Олбрайт е първата жена и шейсет и четвърти държавен секретар на САЩ в периода 1997 – 2001 г.

В книгата си Мадлин Олбрайт пише: „Фашист е някой, който силно се идентифицира с цяла нация или група и твърди, че говори от нейно име, но не го е грижа за правата на другите и е готов да използва всякакви средства, включително насилие, за да постигне целите си.“

Фашизмът днес представлява много по-сериозна заплаха за международния мир от когато и да било след края на Втората световна война. Стремежът към демокрация, завладял света след падането на Берлинската стена, е утихнал. В много държави икономическите, технологичните и културните фактори отслабват политическия център и водят до възхода на крайнодесни и крайнолеви формации.

„Фашизъм: Предупреждение“ е книга, значима днес и актуална за всички времена. Написана с мъдрост и тревога от човек, който не само е изучавал историята, но е участвал в създаването й, тя ни призовава да научим уроците си и да осмислим поуките, за да не повторим трагичните грешки от миналото.

Във „Фашизъм: Предупреждение“ Мадлин Олбрайт съставя фактологични портрети на съвременни лидери като Тръмп, Путин, Ким Чен Ун, Ердоган, които пренебрегват демократичните институции и спекулират със страховете на собствения си народ – тактики, присъщи още на фашистите през 20-те и 30-те.

Откъс от „Фашизъм: Предупреждение“

Единайсета глава

ЕРДОГАН ВЕЛИКОЛЕПНИ

Лека-полека някогашният обединител Ердоган става поляризатор и обсипва с обиди поддръжници на светската държава и либерали. Той дори предприема мерки, посягащи на историческите постижения на Ататюрк. Конституцията дава равни права на жените, но Ердоган предлага тълкуване в „турски стил“, осъжда контрола върху раждаемостта, подтиква майките да раждат по три и повече деца и внушава, че жените, които работят, са „половин хора“. През 2016 г. парламентарна комисия предлага намаляване на минималната възраст за сключване на брак на петнайсет години и препоръчва обвинените в изнасилване да избегнат съдебно преследване, ако се съгласят да се оженят за жертвите си.

Опитът за преврат има за цел да унищожи Ердоган, но вместо това – както арестът му през 1997 г. – го прави по-силен. Той нарича съпротивата „втората война за независимост“ за републиката и я използва като оправдание да разлепи свои портрети в стил Ататюрк почти навсякъде, често до множеството мемориали на онези, които са загинали, докато се противопоставят на бунта. Пучът дава картбланш на Ердоган да предприеме атаки срещу когото си избере и да го прави в името на борбата срещу държавна измяна.

С подкрепата на Парламента той обявява извънредно положение. Силите за сигурност арестуват заговорници за преврата и техни роднини, приятели и колеги. За кратко време мрежата се разширява и обхваща заподозрени в тероризъм от всякакъв вид хора, които са изказали, написали и публикували в блогове мнения, преценени като критични или опасни за държавата. Докато месеците минават, са отстранени временно или уволнени повече от 140 000 държавни служители, разжалвани са 16 000 военни и полицаи, прочистени са 6300 преподаватели, изгонени са 2500 журналисти, иззети са 1000 търговски обекта, затворени са 180 медии и 15 университета и един от всеки пет съдии е принуден да подаде оставка.

Сред арестуваните сигурно има виновни, които заслужават наказание, но мащабът на реакцията на правителството се простира далеч отвъд законното правоприлагане. Сред хората, набелязани за задържане, има членове на опозицията от Парламента, прокюрдски активисти, уважавани американски академични експерти, един професионален баскетболист и водачи на неправителствени организации, които нямат никаква връзка с Гюлен и – в много случаи – публично са възразили срещу преврата.

***

Още през 2006 г. Ердоган говори за необходимостта Турция да възприеме политическа система в американски стил, със силен президент вместо партийно зависим министър-председател. Няма съмнение кого ще постави в ролята на глава на изпълнителната власт. В края на краищата, Ататюрк е бил президент, не министър-председател, затова защо не и Ердоган? През 2014 г. той се кандидатира за президент и спечелва. ПСР за пръв път получава мнозинство, макар и с малко – 51 %. Ердоган обаче не може да осъществи мечтата си за силно президенство без промени в Конституцията. Провалилият се преврат му дава този шанс.

Войната на думи е вредна и за Турция, и за Европа и въпреки че всяка история има две страни, дебелокожието на Ердоган явно допринася за всеобщото чувство на раздразнение. „Ако Западът нарече някого диктатор – заявява той, – според мен това е хубаво нещо.“ Обръщайки се към митинг в Анкара по повод една година от неуспешния преврат, Ердоган показва какво мисли за мнението на Европа: „Не ме интересува какво казват Ханс и Джордж. Интересува ме какво казват Ахмед, Мехмед, Хасан, Хюсеин, Айше, Фатма и Хатис.“

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.