Изминаха три години от опита за военен преврат на 15 юли 2016 г. в Турция. През това време в много области бяха извършени радикални структурни промени, насочени към преустройството на държавата и държавността. Най-важните сред тях са преходът от парламентарна към президетска република, преобразуването на съдебната система, армията и администрацията чрез отстраняването на редица служители и смяната на медийната собственост. Тези промени може да се обобщят в пет основни категории, пише на сайта си турската секция на Евронюз.

Преход от парламентарна към президентска система на управление

След 15 юли 2016 г. турският президент Реджеп Ердоган призова всички да се съберат на всеобщ митинг, който се състоя на 7 август на „Йеникапъ“ в Истанбул под мотото „Митинг в чест на демокрацията и мъчениците“. Това подсказваше, че в турската политика ще се роди нов политически климат. По данни на полицейските източници на митинга в „Йеникапъ“ са присъствали 5 милиона души, на който за пръв път лидерите на управляващата Партия на справедливостта, Републиканската народна партия и Партията на националистическото движение се появиха заедно с президента Ердоган на обща проява. Също така за пръв път началникът на Генералния щаб на армията направи изказване по време на митинг.

На общия митинг, който се радваше и на интереса на изявени личности в турското общество се роди фразата „Духът на Йеникапъ“. От една страна, с това понятие се подчертаваше „националното единство и сплотеност“, а, от друга, се даваше заявка за новото преустройство на държавата под лидерството на Ердоган. В рамките на „Духът на Йеникапъ“ направи впечатление и сближаването между Ердоган и лидера на Партията на националистическото движение. За кратко време тази близост открехна вратите на една широка коалиция, която по-късно получи названието „Народен алианс“.

Лидерът на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели, който в близкото минало остро се противопоставяше на президентската система през 2016 г. изненадващо направи предложение към правителството да внесе в меджлиса проект за смяна на управленската система. Президентската система, която беше формирана от ПСР и ПНД беше одобрена с гласовете на двете партии през януари 2017 г. в турския парламент. На референдума за поправки в конституцията, проведен на 16 април 2017 г. 51,2 на сто от хората казаха „да“ срещу 48,8 на сто, обявили се „против“ промените.

Според поправките, предложени за гласуване на референдума следващите избори за парламент и президент трябваше да станат на 3 ноември 2019 г., но лидерът на ПНД Девлет Бахчели направи изненадващ ход. Въпреки че имаше една година и половина до изборите, той заяви, че не е възможно да се чакат редовните избори на 3 ноември 2019 г.“, в резултат на което на 24 юни 2018 г. за пръв път се проведоха избори за парламент и президент. На тези избори президентът Ердоган спечели 52,6 на сто от гласовете още на първия тур и отново беше преизбран. Заедно с тези избори, от една страна, парламентарната демокрация в Турция беше заличена, а, от друга, започна президентско управление, което концентрира изпълнителната власт в ръцете на един човек. Така започна периодът, в който Ердоган управлява държавата с декрети.

„Намаля ролята на армията в политиката“

След опита за преврат по време на извънредното положение от турските въоръжени сили бяха уволнени 15 хиляди 242 души, а след отмяната му още 2 хиляди 138 или общо 17 хиляди 380 военни. Сред уволнените най-малко 150 бяха с чин генерал, което прави над 40 на сто от генералите в турската армия. Това показва, че висшият команден състав на турската армия е променен в голяма степен.

Армията, на която до неотдавна се гледаше като важен силов фактор в управлението на страната, с радикалните кадрови промени след 15 юли 2016 г. се заговори за намаляване на нейното влияние в политиката. След преминаването към президентска република началникът на Генералния щаб на армията беше подчинен на министъра на отбраната.

Наред с това прави впечатление, че напоследък армията и властта се обединяват. Докато беше началник на Генералния щаб, Хулюси Акар посети единайсетият президент Абдуллах Гюл във връзка със слуховете за евентуалното му кандидатиране за поста президент, което породи много спорове. Веднага след президентските избори Акар беше назначен за министър на отбраната, което разпали тези спорове. Фактът, че Акар беше назначен за министър без да подаде оставка и беше действащ шеф на Генщаба, събуди остри реакции. Акар стана част от екипа на Ердоган, а длъжността началник на ГЩ премина в подчинение на военното министерство.

От друга страна, едно от жизненоважните измерения, които се откроиха по време на 15 юли беше това, че хората излязоха по улиците, за да се опълчат срещу преврата. Това показва, че нацията има рефлекс за противодействие срещу евентуален опит за преврат.

„Съдебната власт остана под влиянието на изпълнителната“

Веднага след 15 юли повече от 4 хиляди 500 души съдии и прокурори бяха отстранени от длъжност под претекст, че са гюленисти, а голяма част от тях бяха арестувани. Според изявление на Съвета на съдиите и прокурорите броят на съдиите и прокурорите, който преди 15 юли е бил около 16 хиляди към края на 2018 г. е близо 20 хиляди души. Това показва, че приблизително 8 хиляди съдии и прокурори са били назначени след 15 юли 2016 г. При назначаването на голяма част от висшите магистрати, включително и в Конституционния съд решаваща роля изигра управляващата ПСР.

Тези сериозни промени в съдебната система породиха критики от типа „съдебната власт остана под влиянието на изпълнителната“, а през последните години в докладите си за Турция Европейският съюз изтъква, че разделението на властите е получило тежък удар. В доклада, публикуван в 2019 г. пише: „Президентското управление напълно пое властта върху изпълнителната власт и политизира публичната администрация, реализирайки назначения във важни постове на публични длъжности. Парламентът като законодателен орган беше отслабен. Независимостта и безпристрастността на съда бяха силно увредени.“

В доклада за 2018 г. на ЕС относно Турция правосъдната система също беше подложена на критики. „През изминалата година, особено в областта на независимата съдебна власт е налице сериозно изоставане. Конституционните промени, с които се урегулира състава на Съветът на садиите и прокурорите влязоха в сила и независимостта на този съвет от изпълнителната власт понесе големи щети. В Съвета на съдиите и прокурорите продължиха отстраняванията от длъжност в големи мащаби, както и смяната на месторабота на магистратите. Нямаше никакви усилия за разсейването на съмненията, свързани с това, че назначаването и повишаването на съдиите и прокурорите става по един безпристрастен начин, по заслуги и съгласно предварително утвърдени критерии.“, пишеше в доклада.

А в доклада за 2016 г., Европейската комисия остро разкритикува факта, че в Турция съдебната власт е под влиянието на изпълнителната, а Върховният Касационен съд на страната излезе със следното опровержение: „Обвиненията в доклада, че Върховният Касационен съд е под влиянието на изпълнителната власт са неприемливи. Безпокойството, отразено в доклада във връзка с това, че Касационният съд е под влиянието на изпълнителната власт хвърля сянка върху обективността на доклада и не означава нищо друго, освен един слоган.“

Чистките в администрацията и назначаването на нови кадри

Една от важните последици след опита за преврат е, че над 130 хиляди души от публичния сектор бяха отстранени от длъжност без никакви аргументи с декрети, издавани оп време на извънредното положение. Начело на списъка с чистките беше вътрешното министерство, следвано от образователното министерство. Отстраняването на 130 хиляди души означава мащабна чистка във всички обществени институции. На тяхно място бяха назначени други кадри, но това породи спорове дали те заслужават да заемат въпросните постове. Въпреки че беше последният министър-председател, избран от народа Ахмет Давутоглу, който напусна поста си по волята на президента Ердоган обърна внимание на този факт в свое изявление, което мнозина определиха като манифест. „Най-важното условие в управлението на една държава е за основа да се взима правоспособността и достойнството в политиката и публичната власт. Ако вместо това се разпространи шуробаджанащината в публичната власт, това е признак за деградиране и отравяне с власт.“, подчерта Давутоглу.

Връщането на интервюто за работа в публичния сектор след опита за преврат, започнало в някои институции още по-рано, засили критиките относно липсата на качества у назначаваните кадри, както и партизанщината. Особено назначенията на валии и каймаками, както и реториката и действията на тези хора бяха разкритикувани от опозицията, която ги окачестви като „режим, при който е налице срастването на партията с държавата“.

Медиите преминаха под контрола на държавата

През последните няколко години критиките, свързани с отдалечаването на Турция от демокрацията са насочени най-вече към липсата на медийна свобода. Според данните на международните медийни организации и мозъчни тръстове, след опита за преврат в Турция медийната свобода драстично е намаляла и голяма част от електронните медии е преминала пряко под контрола на държавата. Според ежегодния доклад на „Фрийдъм Хаус“ за индекса на свободата в света Турция вече не е „свободна“ държава. В тези доклади се изтъква, че причината медиите да попаднат под държавен контрол е увеличаващият се натиск и заплахи към медиите.

Със смяната на собствеността на медиите след опита за преврат контролът на властта върху медиите взе връх. За най-крупна сделка в това отношение се посочва продажбата на медийната група „Доган Холдинг“ на „Демирьорен Груп“, която изкупи тези медии с кредити от държавни банки. След реализирането на тази сделка от „Демирьорен Груп“ много журналисти бяха уволнени от работа и бяха сменени главните редактори на изданията.

С декрети по време на извънредно положение след опита за преврат бяха затворени повече от двеста медии. Това на практика сведе до минимум броя на медиите, които са критични към властта.