Home»АНАЛИЗИ»Пирова победа или отлагане на войната в Идлиб е договорката в Сочи?

Пирова победа или отлагане на войната в Идлиб е договорката в Сочи?

Руският президент Владимир Путин и президентът на Турция Реджеп Ердоган се срещнаха на 17 септември в Сочи, където постигнаха споразумение, съгласно което няма да има военна операция в Идлиб.

Евентуална атака от страна на силите на Асад в Идлиб с подкрепата на Русия и Иран се тълкуваше като причина за нова хуманитарна катастрофа и бежанска вълна.

Тъй като постигнатата договорка спря операцията на Русия и атаката на Асад, тя се възприема като постигнат „успех“.

Но дали това е „успех“, дори да е частичен? Или е „отложена война“, в резултат на която цената ще бъде платена от Турция? Или е „пирова победа“?

Отговорите на тези въпроси ще станат ясни от събитията, които предстоят следващия месец.

Договорката включва четири основни точки

Постигнатата договорка в Сочи включва четири основни точки, доколкото става ясно от публично огласената информация.

  • До 15 октомври по линията, разделяща въоръжените опозиционни групировки в Идлиб и сирийската армия ще се изгради демилитаризирана зона в разстояние от 15 – 20 км.
  • До 10 октомври се планира въоръжените опозиционни групировки да изнесат от региона ракетните системи, танкове и друго тежко въоръжение, с което разполагат.
  • Предвижда се двете държави съвместно да установят „радикалните групировки“, а останалите опозиционни въоръжени групировки да останат по местата си.
  • Път М4 между Халеп и Лазкие, който минава през Идлиб и път М5 между Алепо и Хама трябва отново да се отворят за движение.

Асад и Русия разчитат на Турция

Формулата, според която Идлиб ще бъде демилитаризирана зона в периметър от 15 – 20 километра, която граничи с контролираните от Русия и Асад територии отменя риска от бунтове или сблъсъци срещу тях.

Така Турция ще бъде „жандармерията“ и гарант за сигурността на Русия и Асад в региона на Идлиб.

На юг от Идлиб в териториите контролирани от Асад Турция разполага с дванайсет, а Русия – с десет военни наблюдателни пункта.

Турция, от една страна, с Америка в Манбич и, от друга, с Русия в Идлиб, ще участва в съвместни операции. С демилитаризираната зона, прочистена от тежко въоръжение Турция поема и осигуряването на сигурността на руските бази.

Нещо повече, чрез осигуряването на сигурността в отсечката край Идлиб на пътищата, които свързват Алепо и Хама с Лазкие, ще бъде затвърдено превъзходството на Асад в този регион и по този начин той ще има един аргумент по-малко за операция в Идлиб.

Довчера Турция подкрепяше сирийската опозиция за свалянето на Асад, но отсега нататък тя ще контролира опозиционните сили и техните оръжия, за да не атакуват Асад от Идлиб.

Улесняването на транспорта между Алепо и Лазкие и Хама и Лазкие, ще доведе до затвърждаването на позициите.

Анкара призна връзките си с „радикалните елементи“

Друга важна особеност относно договорката в Сочи е фактът, че Турция официално призна, че има контакти с „радикалните елементи“ в Идлиб и, че може да ги убеди.

Турция ще осигури изтеглянето на тежкото им въоръжение в обсег от 15 – 20 километра и ненападението на пътищата.

В замяна тя ще осигури съществуването им в Идлиб и ще предотврати ликвидирането им при евентуални операции от страна на Русия и силите на Асад.

Така Турция ще пощаже, че фразата за „прекратяване на огъня“, изречена (от Ердоган) от името на „радикалните елементи“ на тристранната среща в Техеран не е безпочвена и ще покаже, че между тях е налице контакт.

Ако Турция не е постигнала предварително споразумение с „радикалните елементи“ за предаване на тежкото въоръжение и ненападение, това означава, че тя ще се конфронтира с тях в името на Русия и режима на Асад.

При една такава ситуация Турция ще понесе доста човешки загуби и ще увеличи военното си присъствие в Идлиб.

Ако не може да се осигури изтеглянето на „радикалните елементи“ и предаването на тежкото им въоръжение, при това положение Русия и силите на Асад ще имат легитимен претекст за нападение над Идлиб.

Подкрепата на ООН, САЩ и ЕС накара Русия да отстъпи

С договорката в Сочи Турция не трябва да изпуска от поглед факта, че тази договорка е резултат по-скоро от подкрепата на ООН, САЩ и ЕС спрямо турската позиция, което ограничи свободните ходове на Русия, отколкото обоснованите възражения и предупреждения на Анкара.

Турция може да има тежест в региона и да прокарва силна дипломация не чрез отхвърляне на САЩ и ЕС, а получавайки тяхната подкрепа.

В заключение можем да кажем, че договорката в Сочи е успех с оглед на факта, че предотврати една хуманитарна криза, но от гледна точка на поетите ангажименти тя включва сериозна крачка назад и финансова обремененост.

В случай на неуспех всички аргументирани възражения на Анкара ще загубят почва, а при успех, това ще бъде пирова победа.

По-важното нещо от гледна точка на Турция е, че всички ангажименти са обвързани с конкретни срокове, което стеснява полето за маневриране. Ерхан Башюрт/TR724.com

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.