Тайфур Хюсеин

Турция и турското общество, под управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, се трансформира. След неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г. и референдума за промени в конституцията на 16 април 2017 г., за който остават сериозните съмнения за манипулации, този процес на промени навлезе в нов етап. От парламентарна република Турция се превърна в „президентска република от турски тип“.

Благодарение на метежа Ердоган завзе цялата власт в страната и вече контролира изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Същото се отнася и за медиите в страната. След проведените чистки, във всички държавни институции, бяха назначени хиляди лоялни на властта чиновници.

Надпартийността на президента отпадна заедно с референдума. Ердоган застана начело на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), около която трябва да се обединят всички турци. Това е така лансираният от Ердоган проект за „Нова Турция“, който олицетворява „майсторския период“ от неговото управление. В случая най-явно си проличава срастването на партията с държавата. Партията има ролята да трансформира обществото.

В една такава атмосфера Ердоган продължава да майстори своята ислямистка автокрация, лансирайки я като „напреднала демокрация“, олицетворение на която е самият той. „Аз съм държавата! Няма ли ме мен, загива Турция!“ – това пропагандира Ердоган.

Какво в същност се случва?

Без да разберем отношенията на хората, обществените групи и политическите партии към исляма, няма как да разберем миналото на турската политика и по какъв начин тя ще се развие в бъдеще.

В това отношение във взаимоотношенията между ислям и политика-общество-държава се открояват две разбирания, които са диаметрално противоположни.

В първата категория трябва да посочим т.нар. граждански ислям или цивилен ислям. Това е и т.нар. турски ислям, който се заражда в Анадола и е практикуван векове наред. Той е изграден върху плурализма, възприемане на различията и различните, и толерантността. Умереността е в основата на този граждански ислям, като централно място заема човекът (личността) и универсалното разбиране за доброта.

Исторически погледнато представители на гражданския ислям са религиозните братства и общности, и неправителствените организации. Всички те могат да бъдат наречени с общото наименование „ислямски“ (Islamic).

Към гражданския ислям може да причислим и практикувания в България ислям, който най-често бива определян, като традиционен ислям. В исторически план разбирането за исляма у нас се корени в гражданския ислям, който черпи източници от духовните авторитети населявали Анадола, но през вековете такива авторитети се установяват и изграждат в земите на България.

Във втората категория влизат ислямистките движения в Турция, които идейно се захранват от политическите ислямистки движения в страни като Иран, Индия, Пакистан, Египет и др. Те се създават като реакция на западния колониализъм във въпросните предимно мюсюлмански страни. Не трябва да се забравя, че Турция никога не е била колонизирана държава и поради това по своя манталитет мюсюлманите в тази държава се различават от своите си събратя по религия в останалите страни.

Ислямизмът е привнесем в Турция. Идеологическите и интелектуалните им източници са преводни и вносни за Турция, като общо наименование може да бъдат определени, като „ислямистки“ (Islamist) и се отъждествяват не като граждански и социални движения, а с идеализираните от тях цели. Политическите ислямистки движения не се ориентират да служат на отделната личност и общество, а се целят да превземат властта и държавата. Така, използвайки силата на държавата, се целят да наложат своите ценности отгоре надолу. За ислямистите най-голямото зло е държава изградена не по тяхното разбиране. Тя трябва да бъде унищожена. Но в същото време същата държава е цел и трябва да бъде „превзета“, и след като властта премине в техни ръце се превръща в свещен идеал.

Република Турция, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, до управлението на Реджеп Ердоган е определяна, като „неверническа“ от ислямистите, а с неговото управление е боготоворена. До такава степен, че авторитарните методи се обуславят с религиозните постулати и биват обвивани в законови рамки от страна на ислямистите. Ислямизмът е идеология, а не е религия. Не е задължително ислямистът да е мюсюлманин. Хора, които не изповядват религията, също могат да бъдат ислямисти.

Журналистът Бюлент Кенеш, бивш главен редактор на в. „Тудейс Заман“, посочва, че в исторически план представителите на гражданския ислям и политическия ислям в Турция са се развили в свои успоредни траектории без да имат допирни точки помежду си.

Като ислямистки партии в Турция през годините могат да бъдат изброени Партия за национален ред (Milli Nizam Partisi), Партия за национално спасение (Milli Selamet Partisi), Партия на благоденствието (Refah Partisi), Партия на добродетелта (Fazilet Partisi), Партия на блаженството (Saadet Partisi), Партия гласът на народа (Has Parti) и през последните няколко години управляващата Партия на справедливостта и развитието (Adelet ve Kalkınma Partisi) на Ердоган.

Трябва да се отбележи, че е имало нелегални, маргинални ислямистки организации настроени революционно, използващи насилие. Като примери могат да бъдат посочени İBDA-C, Hizbullah (няма общо с ливанската) и подобни радикални ислямистки организации в Турция, които използват и терора като метод на борба.

Противоположно на тях, най-ярките черти на гражданския ислям са, че техните представители странят от радикализъм, насилие и са далеч от разбирането за революция и „превземане на властта“ в страната където живеят.

Политическият ислям се създава като идеология. Интелектуалното захранване на ислямистите в Турция се осъществява най-вече чрез преводи на трудовете на видните лидери ислямисти извън страната. Разбира се, с времето се изграждат и местни източници на мисълта или се повлияват от трудове на някои традиционни ислямски мислители.

Но движенията на политическия ислям са останали под въздействието на трудовете на известния с радикалните идеи и действия един от създателите на Ислямска общност (Cemaat-i İslamiyе) в Пакистан Сейид Ебу’л Аля Ел Мевдуди или от идейните лидери на Мюсюлмански братя (İhvan-ı Müslimîn) в Египет Хасан Ел Бенна и най-вече от трудовете на Сейид Кутб.

Към тези източници на политическия ислям, привнесени в Турция, впоследствие се прибавят и иранските революционни книги. Тези книги трансформират в негативна посока политическия ислям в Турция и го превръща в по-революционен и радикален, смята журналиста Бюлент Кенеш. Сериозно въздействие върху различните течения на политическия ислям в Турция, след иранската революция от 1979 година, оказват трудовете на революционерите духовници като Али Шериати, Рухолах Мусави Хомейни, Хюсеин Али Монтазери и други. Даже някои представители на политическия ислям в Турция вземат за пример и подражание Иранската революция, като приканват своите привържени към подобни действия.

Много точно проф. Ихсан Йълмаз констатира:

„Ислямизмът е извънбрачното дете, което се появява в мюсюлманските държави, като резултат на западния империализъм. Това извънбрачно дете винаги се възхищава от баща си, но и в същото време го мрази“.

„Ислямистите в Турция поради това, че държавата години наред за тях бе „неверническа“, не я обичаха, тя беше враждебна държава“, констатира проф. Йълмаз. А сега когато я управляват, превръщат държавата и държавния лидер в култ, като всички човешки права и свободи и върховенството на закона, правовата държава и демокрацията остават на заден план.

Представители на гражданския ислям

Спред журналиста Бюлент Кенеш, който е специалист по Иран, противоотровата срещу радикализиращото въздействие на Мевдуди, Кутб и по-късно на иранските духовни революционери, се намира в гражданския ислям, които са захранвани от религиозните братства, суфизма и идеите на ислямските учени. Сред тях се открояват имена като Саид Нурси Бедиуззаман, Сюлейман Хълми Тунахан, Мехмед Захид Котку, Абдулкадир Арваси и други, които са продължители на традицията на големите ислямски учени и представители на суфизма, като Мевляна Джеляледдин Руми и Юнус Емре, произлизащи от Анадола.

Сред водещите представители на гражданския ислям, след 70-те години на 20 век, се откроява Движение „Хизмет“, водено от духовника, философ и мислител Фетхуллах Гюлен, който почина на 20 октомври.

Движение „Хизмет“, или Движение „Гюлен“, винаги е страняло и е стояло на дистанция от радикалните ислямистки движения и движенията на политическия ислям. Със съмнения се отнасяха към представителите на политическия ислям в Турция. Например, никога не са подкрепяли създадените във времето различни ислямистки партии на Неджметтин Ербакан (ментор и духовен баща на турския президент Реджеп Таип Ердоган – б.а.). Вместо това симпатизантите на Гюлен, по своя воля, подкрепяха различни представители на партии от политически спектър център-дясно. Това винаги е ставало на ценностна основа за кандидати, които обещават да работят за демократизацията на страната, върховенство на закона, прозрачност, разширяване на основните човешки права и свободи и стабилност.

Проф. Ихсан Йълмаз посочва, че според Гюлен, турците са подложили по свой специфичен начин на тълкуване исляма и за това може да говорим за турски ислям (граждански ислям). На тълкуване са подложени не фундаментите на исляма, а останалите части на религията. Като резултат виждаме суфизма. Турският ислям се основава на любовта към всички творения на Всевишния (любов към всички творения – хора, животни, растения, произлиза от любовта заради Всевишния, който ги е създал) и затова е по-широкобхватен, по-задълбочен и по-толерантен.

Ислямът не е политически проект, който да бъде приложен. Напротив той е източник на правила и норми за едно морално общество основано на правото.

Гюлен критикува използването на религията за политически цели. Той критикува риториката, политиките на политическия ислям в Турция. Остро се противопоставя на конфронтация в политиката, на която залагат ислямистите, и представя диалога, като разбиране. За целта провежда публични срещи с лидери от широкия турски политически спектър, като Тургут Йозал, Бюлент Еджевит, Сюлейман Демирел и др.

Според Фетхуллах Гюлен, въпреки някои свои недостатъци, демокрацията е единствената система, която може да се прилага. Хората трябва да работят за модернизиране на демократичните институции, да запазват и уважават личностните права и свободи, и да работят за едно общество където има равни възможности за всеки. Защото човечеството все още не е изградило по-добра система от демокрацията. Според него единствената политическа и управленска алтернатива е демокрацията. Но демокрацията все още не е идеална и изисква да се доразвива с времето.

Според Гюлен няма противопоставяне между ислям и демокрация. Ислямът препоръчва управление изградено върху обществен договор (консенсус).

„Няма връщане назад от демокрацията“, са думи на Гюлен изречени през 1994 г. и много яростно отхвърлени от ислямистите в Турция тогава. Заради тези възгледи Гюлен е обявен за неверник от страна на някои ислямисти в Турция.

Кога се пресичат пътищата?

Пътищата на политическия ислям и гражданския ислям, представен най-вече от Движение „Хизмет“, за пръв път се пресичат в началото на века. Дотогава двете направления се движат успоредно по своя посока. Ако трябва да сме точни, докато Движение „Хизмет“ продължава по своя път, в лицето на новосформираната през 2001 г. ПСР официално се отрича от политически ислям. Реджеп Тайип Ердоган публично посочва, че са свалили „своите ислямистки ризи“ и са се трансформирали в демократи-консерватори. Обявяват, че трансформират своето разбиране и посочват сходни схващания с гражданския ислям за взаимоотношенията държава-религия. Новата партия се ориентира към център-дясно и се доближават до мирогледа на гражданския ислям и посоката на „Хизмет“.

Новата партия на Ердоган получава на принципна основа подкрепата на голяма част от симпатизантите на Движение „Хизмет“. ПСР получава мощна подкрепа и от либерали и демократи в страната, както и от Европейския съюз и САЩ.

Благодарение и на подкрепата на „Хизмет“, Турция, водена от ПСР, официално получава статут на преговаряща за присъединяване към ЕС и през 2005 г. страната започна преговори за членство в Съюза. Провеждат се много съществени реформи по отношение на правата и свободите на гражданите и етническите и религиозните малцинства, Турция напредва по пътя на демокрацията, колкото никога дотогава, а икономическите резултати са впечатляващи. И по препоръка на ЕС страната започва да преодолява военното опекунство. Но подкрепата на Движение „Хизмет“ към ПСР никога не е била безусловна. Подкрепата е на принципна основа, и се основава на повече демокрация.

След своето създаване ПСР постига неочакван и даже небленуван успех. През годините следват успешни избори за партията, която еднолично управлява страната и до днес. Но над 50% подкрепа на референдума на 12 септември 2010 г., за да бъде военното опекунство отстранено, и неочаквана около 50% подкрепа на изборите на 12 юни 2011 г., на които бе обещана нова по-демократична и гражданска конституция, подтикнаха висшестоящите кадри на ПСР и олигархичен кръг около Ердоган към различни очаквания от обещанията давани за повече демокрация дотогава.

Вече нямаше необходимост от балансиращи сили. Управляващите можеха да се върнат към своята същност към политическия ислям и да направят необходимото за това. Можеха да използват силата и възможностите на държавния апарат, за да трансформират и преобразят ново общество според своите виждания, разбирания и ценности.

Реформистките политики на ПСР до периода 2011 г. бяха убедителни не само за Движение „Хизмет“, но и за либералите, демократите, ЕС и САЩ. Но когато ПСР свали своята „демократична маска“ вече беше късно за Движение „Хизмет“, САЩ и ЕС.

И след голямата изборна победа през 2011 година ПСР отново облече „ислямистката си риза“ и започнаха да действат в тази насока. Да реализират всичко, което изисква политическия ислям, който е чужд за Анадола и се явява привнесен отвън.

Първата цел бе да превърнат населението в идеалното бленувано според тях общество. И след успехите на този проект – да станат лидери на ислямския свят. Направените сметки бяха в тази насока и за това нямаше необходимост от повече имитации на демокрация, върховенство на закона, или нужда от права и свободи, а само на повече сила и власт. Затова, за разлика от първите два мандата на ПСР, партията започна да води различна и абсолютно противоположна политика. В голяма степен бяха спрени реформите и демократизацията на страната, които дававаха големи надежди на обществото. В сферата на правосъдието бяха направени бързи крачки назад. Също така бяха ограничени свободата на словото, свободата на медиите и свободата на събирания. С анонимни доноси започнаха да изолират и отстраняват всеки неудобен от медиите и бюрокрацията.

Така пътя на Движение „Хизмет“, които са най-силния представител на гражданския ислям в Турция, и ПСР, направили рязък завой към политическия ислям, откъдето бяха произлезли, много рязко се разминаха. ПСР отново се отдалечи от гражданския ислям и се върна към посоката на политическия ислям и своята същност. А Движение „Хизмет“ продължи по своя път, който проповядва и настоява за толерантност, диалог, граждански ислям основан на свободата и демократичните ценности.

Движение „Хизмет“ изразява независима позиция основана на морал и ценности, които имат отражение и в света на универсални демократчни ценности, и са тълкувани като опасност от ПСР. Затова управляващите започнаха безапелационна унищожителна и асимилационна кампания, може би без аналог в историята, спрямо Движение „Хизмет“ и Фетхуллах Гюлен, като ги демонизираха и обявиха за враг.

Източник: Офнюз