Проф. Антоний Тодоров: Образованият човек в 21-ви век трябва да може да учи
Живеем в един свят, в който полезността се разбира в един изключително примитивен смисъл. Полезно е нещото, което моментално може да превърнете в печалба, нещо, което може да продадете или комерсиализирате.
Това каза политологът и преподавател в Нов Български университет проф. Антоний Тодоров в интервю за БГНЕС. Той коментира темите, свързани с това дали има излишни „ненужни“ науки, какви умения са нужни на младите хора, за да бъдат успешни в утрешния ден.
Дали в образованието има неща, които са ненужни. Аз не бих ги нарекъл ненужни. Образованието първо трябва да отговори на един по-важен и общ въпрос, а именно как си представяме образования човек в XXI в.
Когато чуем, че образованието по своето съдържание не съответства на пазара на труда, искаме да направим нещо и то да започне да съответства. Тогава питаме бизнеса след 12 години какъв ще бъде пазарът на труда. Защото ако започнем да обучаваме някого от днес, той ще излезе след 12 г. Тогава от бизнеса не могат да кажат, защото пазарът на труда е динамична категория.
Трябва да имаме предвид не толкова пазара на труда, трябва да имаме предвид как наистина си представяме образования човек, какво трябва да може. Първото нещо, което той трябва да може в тази ситуация, в която нещата толкова бързо се променят, е да може да учи.
Независимо с какво е започнал да може да научи бързо нещо ново, така че да може да смени професията си. Да учиш е едно умение до живот. Това ти дава един ресурс, който винаги може да използваш.
Нещата много се промениха през изминалите години. Едно време родителите ми казваха „Учи каквото искаш, пък после какво ще работиш е друг въпрос“. Сега много родители казват: „Внимавай какво ще учиш, за да може после да печелиш добре!“ Заплащането за работата обаче съвсем не е свързано с образованието.
Според проф. Тодоров няма ненужни дисциплини, но има такива, които ненужно изчезват. Изобразителното изкуство изчезна от образованието, сякаш е ненужно, а то много спомага за развиването на въображението у децата, което е търсено качество от бизнеса, когато наема служители. Това умение не се придобива, практикувайки професията, а от едно по-широко образование.
Въпреки това има го и онзи момент, в който учениците биват претрупани с информация, но това е категория от друг порядък. Днес достъпът до информация е много лесен. Едно време, за да проверя едно нещо, хващах тролея и идвах в Народната библиотека. Сега децата отварят интернет и намират информацията. Тя лесно се намира и оттук насетне какво да научат се променя. Няма нужда да запаметяват непременно онова, което лесно могат да намерят като информация. Трябва да се научат да мислят, трябва да се научат да търсят информация, трябва да се научат да я селекционират и да виждат какво е полезно и какво е достоверно и да го отделят от другото. Това са нови умения, които трябва да усвоят.
Има много неща, които са останали по инерция. В много дисциплини има твърде много неща и не остава време да се задълбочат. Например по литература и история. Вместо да изучават 10 произведения, могат да изучават 5, но по-задълбочено. Смятам, че съдържанието в някои дисциплини може да се редуцира и задължително в образователната система трябва да се върнат изкуствата и да не се противопоставят хуманитарните и социални науки с точните. Източник: БГНЕС
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
(!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.