Според проф. Хамит Бозарслан, дори властта в Турция да се смени демократизиране няма да има без отказ от въпроса „Как беше спасена Турция?“, а на негово място не се постави въпросът: „Как беше създадена Турция?“

Въпреки че активността на политическия терен сигнализира за предсрочни или извънредни избори, пълна загадга е дали опозицията ще успее или не да вземе властта. Въпросът не приключва само в урните, манипулациите на властта извън урните също се оценяват като сериозни рискове.
Но дори да се преодолеят всички тези прегради и опозицията да вземе властта, не е ясно какъв ще бъде подходът им за демократизирането на Турция, както и при решаването на основните проблеми. Какъв е изходът?

На този и други въпроси търси отговорите журналистът от онлайн изданието „Артъ Герчек“ Ирфан Актан с проф. Хамит Бозарслан от Висшето училище за социални науки в Париж.

Въпреки че е членка на НАТО Турция се опитва да не се изправя нито срещу едната, нито срещу другата страна в украинската война. Нещо повече, Анкара се опитва да играе ролята на посредник между Русия и Украйна. Ако Русия излезе победена от войната в Украйна или бъде отслабена, без да успее да постигне целите си, възможно ли е Турция да се обърне отново към Европа и САЩ?

Много държави в арабския свят като Обединените Арабски Емирства, Саудитска Арабия, Египет биха предпочели Украйна да бъде окупирана за два дни. Защото при един такъв успех на Русия тези държави щяха да се обърнат към САЩ и да кажат „ние не се нуждаем от вас, ако се налага, ще си сътрудничим с Русия“. Същото важи в известна степен и за Турция. Не знам доколко Турция може да продължи политиката си на държава, която подкрепя Украйна, но е приятелка и с Русия. Но категорично не смятам, че Путин ще избере за посредник Турция.

Защо?

Не само Турция, аз не мисля, че Путин ще приеме за посредник нито Израел, нито Китай. Защото към този момент путинизмът е напълно затворен вътре в себе си, той работи с крайно ограничен рационален капацитет. Ако в бъдеще Русия се задръсти още повече в Украйна, тогава е възможно Путин да излезе и да каже „нашите приятели Китай, Израел или Турция бяха настоятелни, възможно е да ги приемем за посредници“. Но към настоящия момент е невъзможно да се твърди, че е създаден механизъм за посредничество. Впрочем от Кремъл ясно заявиха това.

Какъв ефект може да има този процес върху Турция?

Възможните варианти пред Турция са две. Първо, ако Америка или Европа отново получат надмощие, те със сигурност ще поискат от Турция да преразгледа отношенията си с Русия. Но цената на това ще се заплати в Сирия. Ако Русия продължи да бъде доминираща сила в Сирия, за Турция ще бъде трудно да задържи контрола си над Идлиб и Африн. Освен това позициите на Турция в Кавказ ще отслабнат. Вторият вариант е проевразийското течение в Турция да се задържи на позиции, от които да продължи връзките си с Русия. На този етап е невъзможно да предвидя кой от двата варианта ще се случи.

В Турция до голяма степен укрепва мнението, че интересът към Ердоган отслабва, гласовете за Партията на справедливостта и развитието се стопяват и на следващите избори властта ще се смени. Каква е Вашата прогноза?

Ако перифразирам Декарт, бих казал: „Не прогнозирам, следователно не греша.“ Това е най-добрият отговор, който бих могъл да дам на този въпрос. Но е пределно ясно, че ердоганизмът се намира в отслабнала фаза, той вече не е в състояние да запази старата си хегемония. Вече е почти невъзможно да се извличат дивиденти от наритивите за социалния консервативизъм, агресивният подход във външната политика или реториката за безсмъртието на държавата. Видно е, че икономическите проблеми не могат да се решат. Въпреки че всичко това показва отслабването на ердоганизма, не можем да прогнозираме дали тези фактори ще доведат до загуба на властта.

Защо?

Една от основните причини е, че властта се сдоби с паравоенно измерение. Освен това Турция се управлява с поликратичен режим. Поликрацията е режим на управление с много и различни структури. Турция се управлява еднолично, но с различни властови центрове. Трудно е да се предвиди какви сценарии за бъдещето планират властовите центрове, включващи паравоенните сили, евразийците, Партията на националистическото движение. От друга страна, някои управления оцеляват чрез насилие и „бял терор“. В някои режими езикът на насилието, насочен за вътрешна употреба, вълните на „белия терор“ дори да не възстановяват престижа на властта, то те отварят полета за оцеляване на управляващите.

Третата причина, която ме затруднява да прогнозирам дали властта ще се смени или не се крие във факта, че в Турция основният проблем на опозицията е, че тя не иска да забележи кюрдския проблем и не прави дори минимална стъпка за неговото решаване. Трудно е да се твърди, че опозицията би могла да има успех, ако не гледа на Демократичната партия на народите като на субект с право на глас в бъдеща Турция, ако не приема нейната легитимност, ако не приема равнопоставеността на кюрдите.

През изминалата седмица Мерал Акшенер се позова на Чомски и заяви, че проправителствените медии продуцират примирение и цитира Оруеловия роман „1984“. А по време на една от срещите си с хора от бизнеса, тя каза, че гледа на проблемите от „класова“ гледна точка. Как гледате на възхода на Акшенер?

Възходът на Акшенер няма общо с демокрацията. Дори радикално десните лидери в Европа, включително и Льо Пен, понякога се позовават на радикално леви теоретици. Но тези цитати не ги правят меродавни. От друга страна, възходът на Акшенер в Турция показва колко се тресе хегемоничният блок на Партията на справедливостта и развитието. Не знам колко е голямо очакването за демокрация в обществото, но дори сред консервативните среди има голямо очакване за прекратяване на сегашната авантюристична външна политика, да се оправи икономиката, да се защитят средните класи и средния бизнес.

ПСР затвърди хегемоничното си управление, защото дълго време провеждаше тези политики. Но вече ще бъде трудно да го прави. От една страна, отношението към Израел, Египет, Саудитска Арабия е враждебно, а от друга, се коленичи пред тях по икономически причини, което е признак за сериозни кризи. ПСР вече не е в състояние да съставя смислени съюзи. Възходът на Акшенер в този период е свързан с това, че нейната Добра партия се основава на консерватизма и националните ценности, но същевременно отстоява и някои национални очаквания, тя умее да отправя и послания към турско-сунитската средна класа. Но е много трудно да се обясни този възход с демокрацията. Не е възможно да спазва демократична линия една партия, която дори не повдига въпроса за решаването на кюрдския въпрос.

Ако се случи смяната на властта, вероятно Акшенер и нейната партия ще имат решаваща роля. Както се изрази Сърръ Сюрея Йондер, „властта ще си замине, но онези, които ще дойдат, чакат с тъп нож“. При тази ситуация смяната на настоящата власт би ли означавало, че Турция ще започне да се демократизира?

От моя гледна точка съотношението никога не е било право пропорционално. Първото голямо очакване в Турция беше през 1950 г. Дори по онова време значителна част от левия сектор, голяма част от кюрдите и алевитите гласуваха за Демократическата партия. Но след пет-шест години стана ясно накъде пое тази партия, след събитията от 6-7 септември (масовите нападения срещу гръцкото малцинство в Истанбул през 1955 г. – Б.р.) видяхме на какво е способна Демократическата партия. Смятам, че в течение на един век в Турция се задава въпросът: „Как беше спасена Турция?“ Но вече трябва да се задава въпросът: „Как беше създадена Турция?“ Основата на демокрацията може да бъде хвърлена с отговорите на въпроса: „Как беше създадена Турция?“

Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

Турция беше създадена след арменския геноцид. Турция се създаде с цената на размяната на население. През 1930-те Турция е антисемитски настроена. Турция е създадена на основата на отричането, потискането или идеологическата заплаха от кюрдите. Без да се сложат на масата всички тези въпроси, без да се подложи на критичен анализ идентичността на „турско-сунитската нация“, без да се определи гражданската идентичност на базата на равнопоставеността не смятам, че в Турция ще се осъществи важен напредък. Възможно е да има три-четири години нов относителен период на благоденствие. Възможно е отново да се заговори за демократичните очаквания, както беше през 1973/75 г. Но без да се зададе въпросът: „Как беше създадена Турция?“ не мисля, че каквато и да е алтернатива може да се впрегне по посока на демокрацията. Излизането на Испания от франкизма стана възможно не с безкритичното отношение към управлението на Франко, тъкмо обратното, то стана възможно благодарение на приемането на легитимността на баските и каталунците. В бъдеще едно управление, в което участва и Партията на доброто тя ще приеме ли легитимността на кюрдите и ще гарантира ли това с конституционна рамка?

Какви биха били последствията от такава стъпка?

От една страна, в Кюрдистан ще има сериозно облекчение, а от друга, кюрдският проблем ще престане да бъде един от най-важните проблеми на Турция. Пътят пред Турция сериозно ще се отвори. Но ако това не се направи, ако се продължи линията на превъзходството на тюрклюка и сунизма, не мисля, че нещо ще се промени, дори да се цитират не само Чомски и Джегервин, но и Йоджалан.