Ратко Младич се представя като герой на сръбския народ, но името му ще остане свързано с военните престъпления в Босна, с обсадата на Сараево и клането в Сребреница, за които може да завърши живота си в затвора. (Ратко Младич бе осъден вчера от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия на доживотен затвор, след като бе признат за виновен по 10 точки от обвинението за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството – б.р.)

Арестуван през 2011 г. след 16 години укриване, този едър и арогантен военен се превърна в стар болен мъж. Процесът обаче не разклати убеждението му, изразено при първата му поява пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия (МТБЮ) в Хага: „Аз съм генерал Младич. Аз защитавах страната и народа си“.

За останалите този мъж, понякога гневен и брутален, понякога весел и живописен, според тези, които са били близо до него, един ден той обяснил, че „границите винаги са били белязани с кръв и държавите са ограничавани от гробове“.

Той е смятан за третия архитект на етническото насилие по време на конфликта (1992-1995), в който загинаха над 100 000 души и 2,2 милиона бяха разселени.

От Белград президентът Слободан Милошевич, който почина на 64 години в затвора през 2006 г., подпали Балканите с „великосръбската“ си реторика, като същевременно маневрираше с международната общност. В „столицата“ Пале, психиатърът Радован Караджич, на 72 години, идеолог на босненските сърби, бе осъден през 2016 г. на 40 години затвор, изсипваше фанатичната си пропаганда.

Младич, на 74 години, беше въоръжената им ръка, единственият от триото, който е роден в Босна, в Божановичи, бедно село в южна Босна.

Останал сирак много рано, след като баща му партизанин е убит от пронацистките фашистки хървати, той се присъединява към югославската армия. Когато войната избухва, след като се сражава срещу хърватите, той бързо е прехвърлен в Сараево, подложено на обсада от над четири години. Над 10 000 жители, от които около 1500 деца, ще бъдат убити от снайперисти или от снарядите, които валяха от хълмовете, държани от силите на Младич.

При все това тениски с образа му все още се продават в Белград, привържениците му продължават да разпространяват образа на войник селянин, обичащ земята си, спазвал правилата на честта по време на войната, който е имал за цел да запази единна Югославия, а след това да защитава „своя“ народ от онези, които описваше като „турци“ – босненските мюсюлмани.
Описание, отхвърлено в Хага от прокурора Ален Тиегер, който постоянно повтаряше: “ Грижата му не беше, че мюсюлманите можеха да създадат държава, грижата му беше да направи така, че те напълно да изчезнат“.

„Неговата война бе подла“, пише британският журналист Тим Джуда в творбата си „Сърбите“. За няколко проведени истински битки, той преди всичко прогони „стотици хиляди невъоръжени хора от родните им места“.

През 1994 г. дъщеря му Ана се самоуби. За мнозина студентката по медицина не е понесла повече тежестта на престъпленията, приписвани на баща й, теза, отхвърляна от семейството й. Година по-късно бе извършено клането в Сребреница, най-тежкото в Европа след Втората световна война, акт на геноцид според международното правосъдие.

На записи от онова време може да се види Младич да се обръща към гражданите, жени и възрастни хора, след превземането на мюсюлманския анклав през юли 1995 г. „Спокойно, спокойно, пуснете жените и децата да тръгнат първи“, им казва той. Вижда се как бащински потупва бузата на малко босненско момче.

Други записи го показват войнствен в Сребреница, радостен от този „реванш срещу турците“. За няколко дни войниците му убиват в околностите над 8000 босненски мъже и тинейджъри.

След Дейтънското мирно споразумение, в резултат на което оръжията замлъкнаха, Младич остана в Босна, приютен в щаба си в Хан Пиесак – база, разположена наполовина под земята в борова гора в източната част на страната.

След това се настанява в Белград, защитаван от армията. Официално издирван, той изобщо не се крие, отглежда рози, ходи за хляб, вечеря в ресторант, присъства на футболен мач. Но през 2000 г. Милошевич пада от власт и Младич минава в нелегалност. Подкрепящите го мрежи обаче бяха отслабени от арестите и от аспирациите на Сърбия да бъде приета в Европейския съюз. Младич се превърна в пречка.

На 26 май 2011 г. Младич бе заловен у роднина в село Лазарево, Северна Сърбия, и след това изпратен в Хага.

През 2012 г. бе открит процесът срещу него с 11 точки в обвинителния акт, включително геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
АФП/БТА