Home»ВОДЕЩИ НОВИНИ»„Репортери без граници“: България остава на 111 място по свобода на медиите

„Репортери без граници“: България остава на 111 място по свобода на медиите

България е на 111 място според Индекса за свобода на медиите за 2020 година, изготвен от базираната в Париж неправителствена организация „Репортери без граници“.

Страната ни е на същата позиция, както и през 2019 година, но точките й са с 0,05 по-малко – 35, 06 в сравнение с 35,11 миналата година.

В годишния доклад на „Репортери без граници“ България е наречена „черната овца на Европейския съюз“.

„Въпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се е подобрила през 2019 г.“, твърди организацията.

От съседите Гърция е на 65-то място, Косово на 70-то място, Албания на 84-то място, Северна Македония – на 92-ро. Следват Сърбия, 93-то и Черна гора – на 105-то.

На първо място в списъка от 180 страни е Норвегия, следвана от Финландия, Дания, Швеция и Холандия. Последни са Китай, Еритрея и Туркменистан.

Сред кризите, застрашаващи бъдещето на журналистиката е геополитическата, причинена от лидери на диктаторски, авторитарни или популистки режими, които полагат всички усилия да потискат информацията и налагат своите виждания за свят без плурализъм и независима журналистика.

“Китай, който се опитва да установи „нов световен медиен ред“, поддържа своята система за информационен хиперконтрол, от която негативни ефекти наблюдава целия свят по време на кризата в общественото здравеопазване заради коронавируса. В Китай, Саудитска Арабия и Египет има най-много затворени журналисти в света. Междувременно Русия (на 149-то) разполага с все по-сложни ресурси за контрол на информацията онлайн“, се казва в доклада.

Технологичната криза е другата заплаха за бъдещата журналистика.

Липсата на подходящо регулиране в ерата на дигитализирана и глобализирана комуникация създава информационен хаос. Нарастващото объркване между търговско, политическо и редакционно съдържание дестабилизира демократичните гаранции за свобода на мнението и изразяване. Това насърчава приемането на опасни закони, които под предлог, че ограничават разпространението на фалшиви новини, улесняват по-строгите действия срещу независимата и критична журналистика.

„Пандемията засили разпространението на слухове и фалшиви новини толкова бързо, колкото и самият вирус. Държавните армии от тролове в Русия, Индия, Филипините и Виетнам използват оръжието на дезинформацията в социалните медии“, сочи докладът.

Наблюдават се по-сериозни и чести актове на физическо насилие и следователно безпрецедентно ниво на страх в някои страни. Водещи политици и близки до тях продължават открито да разпалват омраза към журналистите. Демократично избраните президенти на две държави, Доналд Тръмп в Съединените щати (нагоре с 3 на 45-то място) и Жаир Болсонаро в Бразилия (спад с 2 на 107-то място), продължават да унижават медиите и насърчават омразата към журналистите в съответните страни.

Недоверието към медиите, заподозрени в разпространение на дезинформация, продължава да нараства. Според барометъра Edelman Trust, който изследва доверието на обществото в институциите, 57% от анкетираните в последното международно проучване смятат, че следените от тях медии разпространяват недостоверна информация. Подкопани от тази криза на доверие, журналистите стават мишени на гнева на обществеността по време на големи улични протести, провеждащи се в много части на света, като Ирак, Ливан, Чили Боливия и Еквадор, както и във Франция (надолу с 2 на 32-ро място), където журналистите също са жертви на полицейско насилие. В друго, все по-видимо явление, националистическите или крайнодесни активистки групи открито нападат журналисти в Испания на 29-то място), Австрия (надолу с 2 на 18-о място), Италия (надолу с 2 на 41-во място) и Гърция (на 65-то място), а талибаните в Афганистан ( надолу с 1 на 112-то място) и някои будистки фундаменталисти в Мианмар нямат никакво притеснение да използват насилие, за да наложат визията си на медиите.

Дигиталната трансформация е поставила медиите на колене в много страни. Падащите продажби, сривът в приходите от реклама и увеличаването на разходите за производство и дистрибуция, свързани преди всичко с повишаването на цената на суровините, принуждават новинарските организации да се преструктурират и уволняват журналисти. В САЩ например половината от медийните работни места са унищожени през последните десет години. Тези икономически проблеми имат социални последици и влияят върху редакционната свобода на медиите по целия свят. Вестниците, които са в много по-слаба икономическа ситуация, естествено са по-малко способни да устоят на натиска.

„Икономическата криза акцентира и върху явленията на концентрация на собственост и още повече конфликт на интереси, които заплашват журналистическия плурализъм и независимост“, заключава организацията.

Световният индекс за свобода на медиите оценява нивото на плурализъм, независимостта на медиите, медийната среда и самоцензурата, правната рамка, прозрачността и качеството на инфраструктурата, която подкрепя производството на новини и информация. Той не оценява правителствената политика. БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.