Адем Явуз Арслан, Вашингтон

По повод напрежението между Вашингтон и Анкара, породено от ареста на американския пастор Андрю Брънсън, който е задържан (сега под домашен арест) от близо две години, вече дойде и първата санкция. Американската администрация обяви, че от 1 август срещу вътрешният министър Сюлейман Сойлу и правосъдният министър Абдулхамит Гюл на Турция са наложени санкции.
Тази информация беше съобщена от говорителката на Белия дом Сара Сандърс на редовен брифинг. Министерството на финансите излезе с писмено решение относно санкциите.

Според въпросното решение, активите и имуществото на правосъдният министър Гюл и вътрешният министър Сойлу в САЩ се замразяват и двамата нямат право да влизат в Съединените щати. Освен това се забранява на американските граждани да осъществяват търговски взаимоотношения с тях.

Според изявленията на Вашингтон, ако пастор Брънсън не бъде освободен, ще последват нови санкции. Впрочем според анализ, който излезе в един от меродавните източници на информация „Блумбърг“ САЩ са изготвили списък с имената на физически и юридически лица в Турция, които ще бъдат санкционирани.

Какво послание носят санкциите?

Санкциите, които започнаха от 1 август показват, че Америка не блъфира. Защото както президентът Тръмп, така и вицепрезидентът Майк Пенс дни наред обясняваха, че ако пастор Брънсън не бъде пуснат на свобода, ще има санкции.

Това решение показва сериознастта на американската администрация. Фактът, че санкциите започват срещу вътрешния и правосъдния министър носи голямо символно значение.

Потърпевшите от тези санкции са ключови фигури в дипломацията между Анкара и Вашингтон. Особено турският правосъден министър. Тези политици поддържат най-интензивна комуникация с Америка и голяма част от проблемните полета между Турция и САЩ касаят именно въпросните двама министри.

Въпреки че със санкциите се налага забрана за бизнес отношения между двмата министри и американските граждани, отсега нататък е много малко вероятно който и да е американски министър да поддържа връзки с тях. С други думи, не се очаква нито един американски политик да поддържа връзки дори по телефона с правосъдния министър Абдулхамит Гюл. Също така немислимо е министрите Сойлу и Гюл да посещават Америка.

Най-критичната точка се изразява в това, че съдебните процеси между САЩ и Турция ще бъдат засегнати директно от санкциите. С други думи, САЩ ще замразят досиетата с обвинителните актове, които се изпращат от министър на когото страната е наложила санкции. Макар и косвено въпросните санкции ще имат негативен ефект и спрямо исканията на Турция относно връщането на Фетхуллах Гюлен.

Другото измерение на това решение има международно значение. Защото решението на САЩ да наложи санкции на правосъдния министър на дадена страна, ще се отрази на нейните взаимоотношения и с останалите държави. Знае се, че САЩ издадоха закон „Магнитски“, касаещ бизнесмените, свързани с руското правителство и Путин. Санкциите срещу турските министри също попадат в рамките на този закон. Активите и имуществото на близки до Путин бизнесмени бяха замразени.

Според мълвата, която се носи във Вашингтон е налице разширен списък, изготвен от администрацията в САЩ. Очаква се освен министрите на вътрешните работи и на правосъдието под ударите на новите санкции да попаднат и политици, високопоставени бюрократи и мнозина бизнесмени.

Всъщност, като започна да налага санкции първо на вътрешния и правосъдния министър на Турция Америка показа колко сериозно се отнася към случая с Брънсън. Сега погледите са насочени към Анкара. Ако пастор Андрю Брънсън не бъде освободен, постепенно и на останалите лица в списъка ще бъдат наложени санкции. Това означава, че напрежението в турско-американските отношения ще расте.

Obzornews.bg