Турция и САЩ се договориха да създадат съвместен оперативен център за координиране на действията в Северна Сирия. Ще имат ли Турция и САЩ съвместни цели в този център? Ще опитаме да отговорим на този въпрос.

В информация, публикувана от Пентагона след постигането на споразумението от представители на турското и американското военни министерства, на преден план се споменават две задачи:

1.) да се вземат мерки за премахване на тревогите на Турция;

2.) да не се допусне връщане на ИДИЛ („Ислямска държава“) в Североизточна Сирия.

ТРЕВОГИТЕ НА ТУРЦИЯ

За какви тревоги на Турция става въпрос точно?

Това е създаването на държава на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северна Сирия и в тази връзка разпадане на Сирия, а на следващ етап откъсване на югоизточната част на Турция и създаване на още една част от кюрдската държава, както е предвидено в проекта на ПКК.

Ако САЩ споделят тези опасения на Турция и създават центъра за съвместни операции за отстраняването на тези тревоги, то те незабавно трябва да прекратят оказваната от тях военна и политическа подкрепа за ПКК. Ние обаче виждаме, че САЩ правят точно обратното. В деня, в който решиха с Турция да създадат съвместен оперативен център, ПКК изпратиха от Северен Ирак камиони с военна помощ на Силите за защита на народа (СЗН). А това показва, че САЩ не само не споделят, но и още повече засилват опасенията на Турция.

Значи по този въпрос няма общи допирни точки между двете страни.

ПОЕТАПЕН ПЛАН

А какво може да се каже във връзка със зоната за сигурност, която поетапно ще бъде реализирана? Дали тя ще служи на целите на Турция или на целите на алианса САЩ-ПКК? Има съмнения по този въпрос.

Каква функция ще има зоната за патрулиране, която първоначално се планира да бъде с широчина 14 километра (включително петкилометрова демилитаризирана зона) и впоследствие да бъде разширена до 18 километра? Тази зона ще трябва ли да не допусне създаването на мини-държава на ПКК в Северна Сирия или ще стане „буферна зона“, защитаваща тази мини-държава от турските въоръжени сили?

Ако се съди по сведенията, които имаме в момента, вторият вариант е по-вероятен.

КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА ТУРСКО-АМЕРИКАНСКИЯ СЪВМЕСТЕН ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР?

Ако съвместното патрулиране на турски и американски военни се свежда до наблюдаване за наличието на бойци от ПКК в такива населени места като Манбидж, то това не може да бъде наречено „съвместна цел“ на тези страни.

Ако зоната за патрулиране изпълнява именно тази функция, то може да се каже, че това по никакъв начин няма да се отличава от модела, реализиран от САЩ в Северен Ирак по време на операцията „Provide Comfort“. И по подобие на това как Северен Ирак излезе изцяло от суверенитета на Багдад се очаква да има аналогичен процес в Северна Сирия.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ

В Сирия Русия и САЩ очевидно водят различна политика спрямо Турция. В резултат на постигането на споразумение с Русия, Иран и косвено с администрацията в Дамаск Турция извърши операциите „Ефратски щит“ и „Маслинова клонка“ на територията на Сирия.

Когато Турция опита да извърши аналогична операция на изток от р. Ефрат, тя установи, че пред нея са застанали САЩ. САЩ заявиха, че ако Турция предприеме едностранни военни действия, те ще се противопоставят. Смисълът на това изявление е следният: ако Турция започне операция на изток от р. Ефрат, тя ще се сблъска с въоръжените сили на САЩ преди да се сблъска с ПКК. Това изявление на САЩ бе сериозна заплаха за Турция.

Нереалистично е да се очаква съвместният оперативен център да даде резултати, които ще удовлетворят и двете страни.

МАНБИДЖ И ИДЛИБ

Първият проблем, свързан със ситуацията на изток от Ефрат, възникна за Турция в Манбидж. Турция настойчиво казваше на САЩ, че силите на ПКК, намиращи се в Манбидж, трябва да се оттеглят на изток от р. Ефрат. А САЩ, казано най-просто, баламосваха Турция. Те отговаряха: „днес ще се оттеглят“, „утре ще се оттеглят“, „вече са се оттеглили малко“. Освен това днес знаем, че ПКК запазва присъствието си в Манбидж.

И така, след като Турция започна да прехвърля сили към границата и обяви намерението си да прехвърли войски на изток от р. Ефрат, Тръмп поговори с Ердоган и каза, че САЩ ще изтеглят военните си от Сирия. Но както ни е известно и днес, американските военни не само не се изтеглиха от Сирия, но дори засилиха присъствието си.

ОТНОСНО ИДЛИБ

Заплахата, свързана с ИДИЛ, за която се говори във втория пункт от информацията на Пентагона, остава не на изток от р. Ефрат, а в Идлиб. Съгласно споразумението от Сочи Турция трябваше да отстрани тази заплаха. Това обаче не бе направено. Вероятността Дамаск, както обеща, да нахлуе в Идлиб с подкрепата на Русия и към Турция да се отправят стотици хиляди мигранти, сред които освен това ще има членове на ИДИЛ и свързаните с нея групировки, трябва да се разгледа много сериозно.

По този начин съвършено очевидно е, че САЩ имат намерение да запазят и подсилят присъствието на ПКК.

И отново, както и в Манбидж, смятат да водят Турция за носа. Фикрет Биля, инф. сайт Т24.

Източник: БТА