Мехмед Юмер

След участие в Седемдесет и третата сесия на Общото събрание на ООН, на 27 септември започна тридневното посещение на турският президент Реджеп Тайип Ердоган в Германия.

Посещението на турския президент в Германия всъщност показва, че двете държави имат общи интереси помежду си. Но не трябва да се забравят и разменените неотдавна реплики между политиците на тези две страни. Доскоро президентът Ердоган обвиняваше и критикуваше западноевропейските държави и техните лидери, той дори употреби израза „нацистки остатъци“ за германците. В крайна сметка обаче, на междудържавно ниво се организират срещи и се подписват важни споразумения, особено в икономическата сфера.

За Европа една от най-важните теми, разбира се, са бежанците. Европа е заинтересована да върне обратно бежанците и да ги държи по-далече от себе си. Защото бежанският въпрос е сериозна заплаха за установения порядък в Европа, а освен това тласка на повърхността десните популистки формации.

Като основно трасе, през което преминават бежанците Турция играе ключова роля в този случай.

От гледна точка на политическата кариера на канцлерката Ангела Меркел, колкото по-малко бежанци пристигат в Германия, толкова по-добре. Това важи и за останалите европейски лидери.

Друга жизненоважна тема за Европа е Близкият изток. В този смисъл европейските държави не могат да действат, игнорирайки Турция. Тънкият момент тук е, че от известно време насам сред западно-европейските лидери – от целия политически спектър – е налице антипатия срещу президента Ердоган. Но заради гореизброените причини, те се чувстват принудени да работят заедно с него.

Как стои въпросът от гледна точка на президента Ердоган?

От пръвите му стъпки в политиката през средата на седемдесетте години на миналия век, до спечелването на изборите за кмет на Истанбул през 1994 г. Ердоган е строг критик на Запада. Това произтича от плиткото му ислямистко убеждение, съгласно което Западът като цяло е някаква християнска общност.

След като влиза в реалната политика като кмет на Истанбул обаче, Ердоган е принуден да общува със западните лидери, както и те – с него. Обигран в активната политика, Ердоган започва да променя и начина си на говорене спрямо Запада. Тук въпросът е, дали тези послания са произтичали от вътрешна убеденост, или са били продукт на политическо лицемерие? От друга страна, макар и неохотно на западните лидери също се налага да поддържат добри отношения с Ердоган, в началото като кмет на най-големия турски град, а после и в качеството му на министър-председател и държавен глава.

В ранния управленски период на Ердоган за западните лидери е важно да контактуват с него, защото контактите с него всъщност са контакти с Турция. Колкото повече се увеличава влиянието на Ердоган в турската политика, толкова повече зачестяват и контактите на Запада с него.
От друга страна, колкото и да недолюбва Запада, Ердоган прекрасно осъзнава, че трябва да работи заедно със западните си партньори, защото Турция от епохата на Танзимата насам е поела курс към европеизация и озападняване и той е длъжен да се впише в тази рамка. Но не може да се твърди, че го прави с дълбока убеденост.

Откакто президнтът Ердоган овладя цялата машина на властта в Турция, ясно се откроява и антизападната му реторика. Близкото му обкръжение също му приглася и напоследък се наблюдава едно остро, повърхностно говорене срещу Запада, каквото досега не е имало в историята на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Тук същинският проблем, с други думи, антизападното говорене, сякаш не се крие във факта, че Ердоган произлиза от ислямистки среди, а – в това, че неговият политически и идеен ресурс отдавна е изхабен. Тоест идеологическият потенциал на Ердоган е напълно изчерпан. Дори неудържимото поскъпване на долара спрямо турската лира и чукащата на вратата икономическа криза бяха обяснени от него като атака на външните сили. „Ако те имат долари, ние си имаме Аллах!“, заяви турският президент пред екзалтирана публика, която бурно го аплодираше. После той призова всеки, който има долари да ги обмени в турски лири и никой да не купува Айфон. Това лято в разговор с един наш изселник, дошъл да прекара лятото в България, който има симпатии към Ердоган, го попитах дали е обменил доларите си в турски лири, на което той ми отговори утвърдително. Ефектът от пропагандата е налице.

Тук парадоксът е, че още при самото създаване на Партията на справедливостта и развитието до идването й на власт тя се радва на благосклонната подкрепа на Запада. Без тази подкрепа това управление най-вероятно нямаше да може да се задържи толкова дълго на власт.

Напоследък обаче, виждаме как събитията в обществено-политическия живот в най-новата история на Турция, каквито бяха протестите в парка „Гези“, избухването на мега корупционния скандал (17 декември 2013), опитът за преврат на 15 юли 2016 г. се приписват на Запада. Сред консервативно-ислямисткия електорат на ПСР е широко разпространено мнението, че до определен момент Западът е подкрепял това управление, но вече е оттеглил подкрепата си.

Дали това е така? В интерес на истината Западът подкрепяше перспективата за членството на Турция в ЕС, в ранния период на управлението на ПСР, когато до голяма степен бяха покрити критериите от Копенхаген. Но успоредно с отдалечаването на ПСР от тази линия, започна да намалява и подкрепата на Запада за нея, но все още не е напълно приключила. Западните държави още си сътрудничат с Турция на Ердоган, разбира се, не защото го харесват, напротив, но западните лидери са на мнение, че на този етап няма кой да замени Ердоган, те не виждат светлина в тунела.

Казано накратко, отношенията между Запада и Турция на Ердоган буксуват. И двете страни не са особено доволни от това сътрудничество, но и двете нямат друг по-полезен ход. Не е ясно докога това ще продължи по този начин. Но е твърде възможно в даден момент тези отношения да стигнат до задънена улица. Сега те се поддържат с цената на компромиси. Например на официалната вечеря в чест на турския си колега германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че Турция трябва да се върне отново към нормалността и демокрацията, а преди посещението на президентът Ердоган канцлерката Ангела Меркел изтъкна, че не е доволна от състоянието на човешките права в Турция. Тоест демонстрира се, че отношенията между двете страни не са безрезервни. Същото може да се каже и за отношението на Холандия, Франция и САЩ спрямо Турция на Ердоган. Може би изключение прави само Албиона. Това е много обезсърчаваща гледка за Турция, която отдавна се беше насочила към културно-цивилизационните ориентири на Западния свят. Засега остава само надеждата Турция отново да се върне в лоното на демокрацията като затвори черната страница на репресиите над журналистите, учените, учителите, инакомислещите, за да може да отвори нова бяла страница в отношенията си с демократичния свят. Obzornews.bg