Home»АНАЛИЗИ»Шифърът на тактиката на Ердоган

Шифърът на тактиката на Ердоган

Ихсан Дагъ

До изборите остават по-малко от година. Каква ще бъде стратегията на Партията на справедливостта и развитието (ПСР)?

Без съмнение има различни тактики, които ПСР ще приложи за да спечели изборите, но преди да стигне до изборите основната цел на партията е да спре „голямия отлив“ от партийните редици. Защото в партията се опасяват, че признаците на управленското безсилие и усещането за евентуално поражение на изборите ще доведе до масов отлив на гласове.

Заради това, от една страна, се опитват да сплашат опозицията като създадат представата, че все още са силни, увеличавайки натиска върху политическата опозиция, медиите, неправителствените организации, а, от друга, се стремят да пресекат пътя на разпадането вътре в самата партия. Смятат, че визията на „силна“ партия ще проработи, без да правят разлика между „силен“ и „угнетителен“.

Най-големият капитал на управляващата партия на предстоящите избори е нейният „лидер“. Докато опозицията разполага най-малко с четирима кандидати за президент, които биха спечелили изборите, то управленският блок има само един „сериозен“ претендент. И той направи първия си ход като обяви кандидатурата си. Със сигурност и на тях им е направило впечатление, че обявяването на кандидатурата на Ердоган за президент не породи никаква вълна от ентусиазъм, нито сред съпъртийците му в залата, в която той обяви решението си, нито в самата Турция.

Но по всичко изглежда, че моментът, в който Народният алианс ще обяви своя кандидат за президент няма да остане незабелязан, без ентусиазъм и няма да е само едно рутинно действие. Защото всички очакват кой ще бъде кандидатът на Народния алианс, включително и лидерът на ПСР. Вярно е, че няма да бъде лесно на опозицията да се обедини около една обща кандидатура, но несъмнено този кандидат ще породи емоционална вълна когато накрая бъде излъчен. Ето по тази причина става ясно, че стратегията на опозицията е да получи голяма „инерция“ по време на предизборната кампания, като обяви общата си кандидатура малко преди началото на изборите. Сякаш е изчислено, че моментът на обявяването на кандидата на опозицията ще бъде „точката на пречупване“ по време на изборите.

Кандидатът за президент на управленския блок вече е ясен, но кандидатурата на Ердоган, който два пъти е избиран за поста президент е спорна от правна гледна точка, ако няма предсрочни избори. Но от политическа гледна точка, по-логично е Ердоган да бъде победен на урните, отколкото да му се попречи да се кандидатира за трети път.

Всяка политическа партия иска да победи на изборите. Разбира се, стратегическата цел на ПСР, която двайсет години е в управлението е спечелване на изборите. Няма съмнение, че управляващата партия държи в ръцете си много възможности и механизми.

Изборна икономика

Изборната икономика на управляващата партия ще изпразни хазната, ще задълбочи резервите на Централната банка с негативен знак, Монетният двор ще печата пари с пълна пара. Всички държавни и икономически ресурси ще бъдат мобилизирани за предизборната кампания. Ако спечелят, няма да се тревожат за рухналата икономика, защото начело ще продължават да стоят пак те, но в случай че не спечелят, ще наблюдават как опонентите им се гърчат под руините на съсипаната икономика.

Възможно ли е изборната икономика да върне обратно избирателите, които са напуснали ПСР? Това е много трудно в момент, в който доверието в икономическата политика на правителството се стопява. Увеличението на минималната заплата в началото на годината се изпари за три месеца. Но няма съмнение, че правителството ще отиде на избори като увеличи минималната заплата, заплатите в публичния сектор, като повиши основната изкупна цена на земеделските стоки, като понижи лихвите на потребителските кредити. По този начин ще се създаде усещането за краткосрочно икономическо спокойствие.

Политика на отчуждаване на Демократичната партия на народите

Управляващата партия е наясно, че без подкрепата на прокюрдската Демократична партия на народите опозицията не може да спечели изборите за президент. Една от основните цели на управляващите преди изборите е да попречат на избирателите на ДПН да се сближат с Народния алианс. Например, изчислява се, че една военна операция в Сирия ще изиграе такава роля. Целта е опозицията също да подкрепи такава операция и по този начин тя да се изравни с управляващите в очите на избирателите на ДПН. Такава „полза“ се очаква от всички действия, насочени срещу ДПН. Ако ДПН бъде затворена от Конституционния съд, това ще бъде именно заради тази причина. Една от причините, заради които в Диарбекир двайсет журналисти стоят задържани дни наред е тази. Сметката на управляващите, които искат да вкарат опозицията в задънена улица е проста: ако опозицията надигне глас срещу операциите, насочени към ДПН, тя ще загуби гласовете на избирателите си с националистически уклон, но ако нищо не направи, тогава пък ще загуби симпатиите на електората на ДПН. За ПСР това е тактика, от която се печели и в двата случая.

Според този план, ако участниците в Народен алианс не проявяват солидарност с кюрдите или последователите на ДПН когато те биват ощетени, натискът на властта спрямо кюрдите ще се увеличи. Виждайки как Народен алинс мълчи срещу увеличаващия се натиск към тях, избирателите и управленското тяло на ДПН ще се въздържат да подкрепят опозицията, както по време на кметските избори в Истанбул и Анкара.

Политика срещу различната принадлежност

За да спрат отлива на гласове, управляващите ще продължат политиката си срещу различната принадлежност на хората. Те ясно осъзнават как са печелели избори по-рано като поляризират обществото, провокирайки хората въз основа на тяхната принадлежност. С наближаването на изборите те често ще използват поляризиращ и разделящ език във всички сфери на живота, от битовото ежедневие до кандидата на опозицията, от почивката на хората до музиката, която слушат.

Впрочем страната преминава през една икономическа конюнктура, в която политиката срещу принадлежността на хората няма да има особено голям ефект. Може би заради това лидерите на ПСР смятат, че пътят към запазването на „емоционалната връзка“ с електората им минава през политиката срещу принадлежността на другите.

Основната опозиция е РНП, основният опонент е Кълъчдароглу

Една от най-важните особености в изборната стратегия на ПСР е, че избира за свой основен опонент Кълъчдароглу и Републиканската народна партия. От политиката на поляризиране на обществото през РНП се очаква избирателите в дясно, в център дясно и консервативно настроените хора да не преминат към „другата“ страна, както е било в миналото. Поставя се етикетът „РНП-арски манталитет“, а „другият“ опонент се омаловажава с обръщението „Господин Кемал“, това придава някаква идентичност на ПСР. Тази идентичност привлича към тях онази част от обществото, която стои далече от РНП.

По тази причина Ердоган не споменава името нито на Акшенер, нито на Бабаджан и Давутоглу в качеството им на опозиционни лидери. Хората, които го слушат остават с впечатлението, че срещу него стои само Кълъчдароглу и РНП. Като позиционира себе си срещу Кълъчдароглу и РНП, Ердоган принуждава десния избирател да направи избор между РНП и ПСР. Ако Кълъчдароглу обяви кандидатурата си за президент, това ще направи възможно прилагането на тази тактика. Тази стратегия на Ердоган цели да засенчи „Гглямата коалиция“, която се образува срещу управляващите около шестпартийната маса.

В интерес на истината стратегията за комуникация с избирателите на Ердоган, прилагана чрез противопоставянето срещу РНП е израз на политиката срещу принадлежността на другия. Досега, когато изборите се свеждаха до противоборство между ПСР – РНП и Ердоган – Кълъчдароглу, това винаги беше в полза на ПСР. Сега пак целят да създадат същата представа. На тези избори те искат да отклонят дебата от темите за демокрацията и автокрацията, благоденствието и нищетата, свободата и насилието и се опитват да го насочат към политиката на принадлежността на другия между ПСР, която представлява консервативните ислямисти и РНП, която е партията на секуларистите. Тоест, искат изборите да протекат така, както са ги печелили по-рано.

Стесняване периметъра на политическите опоненти чрез съда

Забраната за политическа дейност, наложена на областната председателка на РНП в Истанбул Джанан Кафтанджъоглу, съдебните решения около делото „Гези“, съдебните дела срещу Имамоглу и ДПН са опит за стесняване на периметъра на политическите опоненти чрез инструментите на съда преди изборите. Такава роля ще играе и новият медиен законопроект, който се обсъжда в меджлиса и който е удобен за да „криминализира“ всички публикации, които не се харесват на управляващата ПСР. Целта е да се запуши устата не само на политическите организации на опозицията, но и на лидерите на обществено мнение, за да стане невъзможно получаването на „меродавна информация“ извън пропагандата на властта.

Лидерът на ПСР, партийните кадри, партийната организация, дори и електоратът им са лишени от дух и ентусиазъм. Явно виждат наближаването на края на двайсетгодишното им управление. Но в ръцете си те държат държавната, икономическата и медийната власт и ще ги мобилизират, за да спечелят изборите. Това е ясно. А резултатът ще се определи от ентусиазма, начина на организация, стратегията и усилията на опозицията.

Източник: „Дикен“

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.