Home»АНАЛИЗИ»Солеймани – генералът, който стана икона в Иран, вземайки САЩ на мушка

Солеймани – генералът, който стана икона в Иран, вземайки САЩ на мушка

За много иранци, чиито икони след ислямската революция са строгите лица на духовниците, генерал-майор Касем Солеймани бе символ на националната способност да се устои на 40-годишния американски натиск.

За САЩ и Израел той бе фигура, за която се знаеше малко, човек, който командваше иранските проксита и отговаряше за бойците в Сирия, подкрепящи президента Башар Асад, виновник за смъртта на американски войници в Ирак.

Солеймани оцеля в ужаса на дългата война, която Иран води през 1980-те години с Ирак, и пое контрола върху елитните Бригади „Ал Кудс“ на Революционната гвардия, на които бяха възложени иранските кампании в чужбина.

Сравнително неизвестен в Иран преди американското нахлуване в Ирак през 2003 г., популярността и мистичният ореол на Солеймани толкова придобиха такава сила, че американски официални лица призоваха за убийството му. За петнайсетина години Солеймани бе станал най-разпознаваемият ирански фронтови командир, отхвърлил призивите да влезе в политиката, но натрупал същата, ако не и по-голяма мощ от цивилното ръководство.

„Фронтът на войната е изгубеният рай на човечеството – каза Солеймани в интервю през 2009 г. – Има един рай, който се описва на хората като поточета, красиви нимфи и тучна зеленина. Но има и друг вид рай. Военният фронт е истинският изгубен рай на човешкия род“.

Върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей веднъж нарече Солеймани „живия мъченик на революцията“. Късметът му изневери, след като няколко пъти плъзваха слухове, че е умрял. Така стана при самолетна катастрофа през 2006 г. в Северозападен Иран, в която загинаха други военни, и при бомбардировка през 2012 г. в Дамаск, която уби високопоставени помощници на Асад.

Сравнително неотдавна, през ноември 2015 г., тръгна слух, че генералът е убит или тежко ранен, предвождайки верни на Асад сили в битките край Алепо.

В родината му се говори, че роденият на 11 март 1957 г. Солеймани е израснал край планинския исторически ирански град Рабор, известен с горите си, с овощните си градини от кайсии и праскови, с кестените си, както и с храбрите си войници. Според Държавния департамент на САЩ той е роден в иранската религиозна столица Кум.

Малко неща се знаят за детството му, макар че според ирански източници бащата на Солеймани е бил селянин, който е получил парче земя при властването на шах Мохамад Реза Пахлави, но по-късно затънал в дългове.

След свалянето на шаха, пометен от Ислямската революция през 1979 г., младият Солеймани се присъединява към новосформираната Революционна гвардия. Участва в потушаването на кюрдските вълнения, избухнали в северозападните райони на страната след революцията.

Скоро след това Ирак нахлува в Иран и започва дългата и кървава 8-годишна война между двете страни. В боевете загиват над 1 млн. души. Иран на няколко пъти изпраща в минните полета и под огъня на иракските сили части от леко въоръжени войници, някои от които са съвсем млади. Частите, в една от които служи Солеймани, са били атакувани от иракските сили и с химически оръжия.

В тази касапница Солеймани става известен с опозицията си срещу „безсмислените жертви“ на бойното поле. В същото време той понякога плаче от вълнение, увещавайки своите бойни другари да влязат в битка, като прегръща всеки един от тях.

След иракско-иранската война Солеймани почти изчезва за няколко години от полезрението, което анализатори отдават на военновременните му разногласия с Хашеми Рафсанджани, който става президент на Ирак от 1989 до 1997 г. След Рафсанджани обаче Солеймани оглавява Бригадите „Ал Кудс“ (арабското название на Ерусалим). Много се сближава с Хаменей – толкова, че върховният лидер става кум на дъщерята на генерала.

Като шеф на силите „Ал Кудс“, Солеймани ръководи задграничните операции на корпуса на гвардейците и скоро след нахлуването в Ирак през 2003 г. и свалянето на Саддам Хюсеин привлича вниманието на американците.

В секретните дипломатически грами на Държавния департамент, извадени наяве от „Уикилийкс“, американски високопоставени лица открито обсъждат иракските усилия да се влезе във връзка със Солеймани, за да бъдат спрени ракетните атаки срещу строго охраняваната Зелена зона в Багдад през 2009 г. В друга секретна телеграма от 2007 г. Солеймани признава пред американците, че разполага със стотици агенти в Ирак, като в същото време „се заклева в гроба на (покойния аятолах) Хомейни, че не е дал разрешение за нито един куршум, изстрелян срещу САЩ.“

Американски официални лица на времето не повярваха на това твърдение на Солеймани, тъй като гледаха на Иран едновременно като на подпалвач и пожарникар в Ирак, който контролира някои шиитски милиции и в същото време подклажда недоволство и предприема въоръжени атаки. САЩ обвиниха тогава „Ал Кудс“ за едно нападение срещу Кербала, при което бяха убити петима американски войници, както и за обучаването и снабдяването с материали на бомбаджии, чиито самоделни взривни устройства всяваха ужас сред войниците.

В реч през 2010 г. американският генерал Дейвид Петреъс (тогава командващ силите на САЩ в Ирак) спомена за получено от Солеймани писмо, в което той уверява американския си колега, че „аз, Касем Солеймани, контролирам иранската политика спрямо Ирак, Ливан, Газа и Афганистан“.

САЩ и ООН поставиха Солеймани в санкционния списък през 2007 г., макар че неговите пътувания продължиха. През 2011 г. американски официални представители казаха, че е обвиняем по един много странен заговор на „Ал Кудс“ да наеме мексикански наркобарон за убийство на саудитски дипломат.

Най-голяма известност обаче Солеймани придоби в сирийската гражданска война и чрез бързия възход на групировката „Ислямска държава“. Иран – мощен поддръжник на Асад, изпрати Солеймани в Сирия няколко пъти, за да оглави атаки срещу ИД и други противници на управлението на Асад. Докато предвожданата от САЩ коалиция се фокусираше върху въздушните удари, при няколко наземни победи на иракските сили се появиха снимки, на които се виждаше, че Солеймани е начело на атаките и никога не носи бронежилетка.

„Солеймани ни учеше, че смъртта е началото на живота, а не краят му“, каза един командир на иракска (шиитска) милиция. Насер Карими и Джон Гембрел, Асошиейтед прес.

Източник: БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.