Това се случва за първи път в турския медиен пазар
„Силният и систематичен натиск, под който сме поставени, няма край. Вече не издържаме – преди всичко икономически“, споделя Ибрахим Кираз, главен редактор на турския вестник „Карар“ (в превод от турски: „Решение“).
„Карар“ следва консервативна линия. Основан е преди по-малко от три години от журналисти, отделили се от двата медийни концерна „Акшам“ и „Стар“.
Само допреди няколко години те пишеха похвални статии за правителството. Но вътрешното разцепление в управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) се отрази и на журналистите. За това разцепление допринесе и Ахмет Давутоглу.
Бившият турски премиер се опита да разчупи зададените от Ердоган рамки и да наложи собствен почерк на турската политика. Нещо, което не се хареса на президента, но пък допадна на някои членове на ПСР. Това бе и причината, поради която Ахмет Давутоглу беше принуден да подаде оставка на извънреден конгрес на партията през 2016 година.
Сега изглежда, че журналистите от „Карар“ застават на страната на бившия министър-председател. Но всъщност между двамата ислямско-консервативни политици – Давутоглу и Ердоган – няма почти никаква разлика.
Как да оцелеят без реклами?
Вестник „Карар“ преживява тежки времена. Консервативното издание, което публикува умерено критични информации и анализи, бива остро критикувано от поддръжниците на ПСР – особено в социалните медии. А икономическият натиск, който политиците упражняват над него, расте. Междувременно вестникът губи все повече рекламодатели.
Дали зад тази кампания се крие турското правителство? Главният редактор на вестника отговаря сдържано на този въпрос: „В Турция всеки знае кой какво прави и кой дърпа конците. Няма нужда да споменаваме конкретни имена. Ние си имаме работа не с отделни личности, а с една цяла система. В Турция има определено разбиране за мисленето и упражняването на властта.“
След опита за преврат на 15 юли 2016 в страната бяха закрити 70 вестника, 34 радиостанции, 20 списания, 33 телевизионни канала и 30 издателства. Повечето от медиите, които бяха закрити или подложени на силен натиск, бяха близки до движението „Гюлен“ или пък водеха критична към управляващите редакционна политика и следваха по-скоро лява линия. За първи път обаче на мушката на правителството стои един консервативен вестник, основан навремето от близки до правителството журналисти. „Ние не се определяме нито като опозиционери, нито като поддръжници. Целта ни е да публикуваме независими информации“, казва Ибрахим Кираз.
Главният редактор на вестник „Карар“ разказва, че на обществените институции се пречи да пускат реклами в неговия вестник. Под натиск попадат и частни фирми. Предупреждават ги да не публикуват обяви в него.
Малките медийни компании и местната преса в Турция се финансират чрез реклами от различни сектори. „Агенцията за вестникарски обяви“ разпределя сред вестниците рекламите от частния сектор и обществените институции – според тиража. От края на юли 2018 година тази агенция е под шапката на създаденото министерство на комуникациите. А разпределянето на рекламите и обявите е оспорвано. Един от вестниците, който твърди, че получава по-малко обяви, е лявоориентираният „Eвренсел“. „Вестниците, които не са близки до правителството, биват контролирани много строго по отношение на тиражите“, казва главният редактор Фатих Полат и добавя, че другите издания минават между капките.
Засегнати са около 30 вестника
Гьокхан Дюрмуш е председател на Турския журналистически синдикат. Според него, положението, в което се намира вестник „Карар“, е показателно за общата ситуация на медиите в Турция. Той твърди, че засега са засегнати около 30 вестника. Техните икономически проблеми се увеличават и покрай покачването на стойността на долара, както и поради поскъпването на вестникарската хартия.
Могат ли вестници като „Карар“ и „Евренсел“ да сезират прокуратурата за несправедливото разпределяне на обявите и рекламите? Теоретично това е възможно. Но ако човек погледне изхода на делата, заведени от журналисти до този момент, ще види, че изгледите за успех не са особено големи.
„Дойче веле“