Home»АНАЛИЗИ»ТУРЦИЯ И БАЛКАНИТЕ – НЕИДЕНТИФИЦИРАНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЕДНА МНОГОИЗМЕРНА И КОМПЛЕКСНА ВРЪЗКА

ТУРЦИЯ И БАЛКАНИТЕ – НЕИДЕНТИФИЦИРАНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЕДНА МНОГОИЗМЕРНА И КОМПЛЕКСНА ВРЪЗКА

Ахмет Йозтюрк

Връзките на Турция с Балканите винаги са били сред водещите теми, следени с интерес от страна на специалистите с оглед на географската, историческата, културната и религиозната близост на държавтие в този регион.

Въпреки това, след идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), започнаха да се пишат редица популярни материали, академични статии, изследователски трудове със заглавия от типа „Турция отново се завръща на Балканите“, които се предлагат на общественото мнение чрез различни организации и се изтъква аргументът, че сякаш след основаването на Републиката Турция е прекратила присъствието си на Балканите и чак сега се завръща там с управлението на ПСР.

Но истинноста на това твърдение е отхвърлена от редица учени като Димитър Бечев, които дълги години изследват Балканите и вместо това се изтъква аргументът, че Турция е била винаги значим актьор в балканския регион.

В тази светлина две събития, които се случиха на Балканите през настоящата година доведоха до формирането на два противоположни възгледа спрямо Турция. Първото събитие е отвличането в Косово на седем турски учители последователи на Движение „Гюлен“, в първите месеци на годината от страна на турското разузнаване МИТ и връщането им обратно в Турция. Това беше посрещнато с реакции от съседнтие страни като Албания, начело със самото Косово.

Другото събитие е предизборният митинг на Ердоган в Сараево по повод предстоящите избори за парламент и президент в Турция на 24 юни. Тъй като европейските страни не му позволиха да води кампании на тяхна територия, той държа реч на Шестия редовен конгрес на Съюза на турските демократи в Европа (UETD), проведен в босненската столица, на който дойдоха симпатизанти от всички европейски държави. После този конгрес беше разкритикуван от редица политически формации в Босна и Херцеговина.

Тези две събития, разбира се, и под въздействието на политическата поляризация в Турция, породиха две крайно противоположни мнения. Според първото, Турция при управлението на ПСР е толкова силна на Балканите, както никога не е била и в тази връзка тя е способна на всичко – от провеждане на операции на тайните служби, до политически митинги. А второто мнение гласи, че ПСР прекрачва реалните граници с методи, които не са никак лицеприятни и се превръща в „неудобен“ фактор на Балканите, който обаче, не е лесен за отстраняване.

В тази връзка е добре да се подчертаят две важни теми. Първо, грешките, допускани от мнозина турски специалисти, се допускат и в горните възгледи, т.е. възприемането на Балканите като едно цяло. Само че, балканският регион не е монолитен, той е разграфен, пъстър и представлява едно сложно уравнение.

Следователно, анализите, които започват с фразата „На Балканите…“ не са валидни за всички части на региона. Казано накратко, връзките на всяка една държава с Турция, трябва да се оценяват поотделно. Второ, горните два възгледа са прекомерно политизирани. С други думи, когато коментират темите авторите правят прочит на Балканите чрез собствените си тълкувания, опонирайки на Ердоган.

Като човек, който близо две години се е срещал с хора от различна етническа, религиозна и политическа принадлежност мога да кажа, че горните два възгледа са и правилни и – не.
Казано накратко, чашата има и пълна и празна страна, но нито водата в пълната страна е много бистра, нито празната страна е много чиста. А това положение прави темата многоизмерна и комплексна. Под многоизмерна имам предвид икономическите, културните, политическите и религиозните аспекти на въпроса. А комплексното състояние произтича от това, че нито едно измерение не може да се обозначи само в „черно“ или само в „бяло“.

Ако изходим от положителната страна на въпроса, трябва да дадем думата на бившия министър на културата и образованието на Албания Гендж Поло, който още има тежест в политиката на страната. На срещата ми с него на 20 април 2017 г., той каза едно изречение, което обобщава ситуацията: „…да, Турция беше една много значима и влиятелна държава, но с управлението на ПСР нещата добиха по-видим облик.“

Тези думи бяха казани в Тирана, в най-голямата джамия на Балканите, построена от турския Диянет. Но дейността на Балканите на ръководената от ПСР Турция не се ограничава само с това. На всеки ъгъл, по всички теми, свързани с Турция както политиците, така и обикновените хора говорят за Диянет, ТИКА, Институт „Юнус Емре“, които са турските държавни лостове. Голяма част от тях, които търгуват с Турция имат връзки като клиенти с турската „Халкбанк“, чиито клонове в Македония и Сърбия достигнаха шейсет и пет.

Въпреки че турската икономика изживя относителния си икономически възход в периода 2004 – 2011 г. инвестициите, помощите и повсеместните спогодби реализирани на Балканите при управлението на ПСР изглежда не са се повлияли от крехката турска икономика. Напоследък колкото и турската лира да губи стойност спрямо македонския динар, икономиката на Турция е все още по-голяма от тези на страните на Балканите.

При това положение нейното присъствие става съвсем очевидно. Турската Дирекция по религиозните дела Диянет осигурява солидни помощи за България, Македония и Албания чрез своите официални съветници. Например България годишно получава два милиона лева финансова подкрепа, нуждите от Коран в над хиляда и четиристотин джамии в страната се покриват пак от Диянет. На срещата ни на 9 април 2017 г., Главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи, призна: „Без Турция трудно бихме осигурили, дори заплатите на имамите.“

Наред с всичко това например, ТИКА в противовес на разпространената представа, съвсем не се ограничава само с реставриране на стари османски паметници. Въпреки влошаването на икономиката всяка година ТИКА заделя 20 на сто от бюджета си за Балканите. Начело с Косово и Македония тя достига до мнозина балкански държави, като участва в реновирането на държавни сгради, болници, училища и други благоустройствени поректи.

Заедно с това Институт „Юнус Емре“, Департаментът за турците в чужбина и роднинските общности осигуряват обучението на над две хиляди младежи от балканските страни в Турция, като им отпускат стипендии.

Казано накратко, под ръководството на ПСР Турция в известен смисъл реализира политика на „меката сила“. Но многоизмерността и сложността на въпроса произтича от факта, че дейността на управляваната от ПСР Турция не може да се обясни само с меката сила.

Променящите се политически предпочитания на ПСР, която упражнява авторитарна и ислямистка политика вътре в страната, пречупването на външната политика, която започна с Давутоглу и трансграничната битка срещу Движение „Гюлен“ се отразява по различен и относително негативен начин на балканските даржави. Източник: Ahvalnews.com/tr

Obzornews.bg

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.