Тъй като не разполага със собствена противоракетна система, в миналото Турция вече се е възползвала от съдействието на НАТО. Германският Бундесвер също е давал своя принос.

Затова е напълно легитимно, че сега Анкара иска да си набави собствена противоракетна система. Това дори е в интерес на НАТО, тъй като неспокойният южен фланг би трябвало да бъде максимално подсигурен.

Но Ердоган превръща това начинание в едно тактическо надиграване, което на финала може и да навреди на НАТО.

Придобивайки руската противоракетна система S-400, Турция не само разхлабва връзката си с Алианса в една толкова значима във военен план сфера, но и навлиза още по-навътре в геополитическата орбита на Путин, към която, както е известно, се числи и Иран. Досега не е имало страна-членка на НАТО, която да се присъединява към подобна ос.

Ергодан очевидно разглежда тази акция като мъдър ход, като един вид шпагат между Америка и Русия. В действителност обаче той прави голяма крачка встрани от пътя към Запада. С други думи: вреди на НАТО се нанасят не само във Вашингтон.

“Дойче веле”