По повод Световния ден за правата на човека депутатът от опозиционната Републиканска народна партия в Турция Утку Чакърйозер огласи доклад за състоянието на „Свободния печат“ в Турция през 2018 г.

Чакърйозер напомни, че от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека са изминали седемдесет години и допълни: „Но днес в Турция за съжаление все още не е изградена система, базирана на Всеобщата декларация, чрез която да се защитават правата и свободите, упоменати в нея. Шестнайсетгодишното управление на ПСР, две от които изминаха в извънредно положение и чрез последвалият едноличен режим на управление почти във всяка сфера са налице хиляди случаи на нарушаване на правата и свободите. Областта, върху която се оказва най-силен натиск е свободата на словото и печата.“

Чакърйозер постави акцент върху това, че в една държава истинският показател за наличието на демокрация и правов ред е свободата на словото и печата и добави: „Наличието на свободен печат е важен индикатор за нивото на демокрацията в една дъжрава.“

Ето и някои акценти от изготвения от Чакърйозер доклад:

Журналистическата дейност като повод за арест

• Докато в края на 2015 г. броят на задържаните журналисти в Турция е бил 31, то към края на 2018 г. тази цифра е скочила пет пъти. През декември 2018 г. броят на журналистите в турските затвори е сто четирийсет и пет.

• През първите единайсет месеца на 2018 г. са били задържани сто и дванайсет журналисти.

• В периода януари-февруари-март срещу 301 един журналисти, колумнисти, редактори и карикатуристи общо са били заведени дела с искане за двайсет доживотни присъди при тежък режим, една доживотна присъда, 3 хиляди 158 години 6 месеца и 8 дни затвор, 2 хиляди 545 лири съдебни такси и 2 милиона 545 хиляди лири за обезщетения; в периода април-май-юни 315 журналисти са били осъдени с искане за общо четирийсет и седем доживотни присъди при тежък режим, една доживотна присъда, 3 хиляди 34 години и 6 месеца затвор, 4 милиона 40 хиляди турски лири материални и морални щети; а през преиода юли-август-септември 304 журналисти са били осъдени с искане за общо 46 доживотни присъди при тежък режим, една доживотна присъда, 3 хиляди 23 години и 10 месеца затвор, 30 хиляди лири съдебни такси и 3 милиона 540 хиляди турски лири компенсация.

През 2018 г. срещу 74 журналисти са заведени дела за над 400 г. затвор

Новата тревожна заплаха от гледна точка на свободата на печата са окончателните присъди по делата срещу журналистите. През единайсетмесечния период на 2018 г. седемдесет и четири журналисти са получили окончателни присъди за общо над четиристотин години затвор. След като присъдите им станаха окончателни, журналистът Мурат Аксой и Атила Таш влзоха в затвора.

Затвор за 53 журналисти, заради обида към президента

• Значителна част от делата, образувани срещу журналистите са заради обида към президента. Според турския клон на „Репортери без граници“ петдесет и трима журналисти са били осъдени за общо седемдесет и пет години затвор и трябва да платят също така милиони лири обезщетения.

• През последните две години за обида към президента са образувани двайсет хиляди петстотин трийсет и девет разследвания. Шест хиляди трийсет и три от тях са стигнали до фаза на съдебно производство.

В доклада си Чакърйозер припомня, че по време на двугодишното извънредно положение са закрити близо сто и седемдесет медии, сред които са вестници, списания, радиа, телевизионни канали. Той обрща внимание и на цензурата, чрез възпрепятстването на достъпа до медиите.
Депутатът от РНП Чакърйозер реагира и срещу изказванията на президента и други властимащи, в които те открито заплашват и посочват с пръст журналистите и медиите. Според него това е довело до изоставането на Турция по отношение на свободата на словото в международен план.

Чакърйозер напомня, че според доклада на „Репортери без граници“ за свободата на сбовото Турция се намира на 157-о място сред 180 държави, а според индекса на свободата на „Фрийдъм хаус“ страната е изпаднала в категорията на „несвободните държави“.

За шест месеца 600 журналисти са останали без работа

Чакърйозер споделя и някои данни относно журналистите, които са останали без работа.
Сред журналистите процентът на безработицата се е увеличил с 30 на сто.
По думите на Чакърюозер, смяната на собстваността в медийния сектор и кризата с вестникарската хартия е увеличила още повече броя на безработните журналисти. След като в. „Хабертюрк“ спря да излиза на хартиен носител без работа са останали 350 журналисти, след закриването на в. „Ватан“ числото на безработните журналисти се е увеличил с още 85 души, след продажбата на медийната група „Доган“ на Демирьорен Холдинг 100 журналисти изгубили работните си места, освен това след пакета от мерки, предложен от Агенцията за печата и рекламата относно кризата с вестникарската хартия е намалена минималната щатна бройка, в резултат на което над 100 журналисти останали без работа. Така за последните шест месеца броят на безработните журналисти е надвишил цифрата от 600 души. Източник: kronos7.news/tr

Obzornews.bg