Хасан Джемал

Беше някъде през 1993 г. или 1994 г.

Министър-председател на Турция беше г-жа Тансу Чиллер.

Турция с пълна сила вървеше към онази страшна икономическа криза през 2001 г. Защото структурните проблеми в икономиката не можеха да се решат, черните дупки, подхранващи чудовищната инфлация не можеха да се запълнят. Веднъж пак стана дума за неудържимият възход на инфлацията и си спомням, че Тансу Чиллер каза следното: „Постоянно говорите за чудовищна инфлация. Добре, но нито един от вас не пише за завишените разходи, заради битката с тероризма.“

Чиллер беше права. Една от причините за инфлацията бяха именно увеличените разходи за армията. Да, за да се обуздае инфлацията, от една страна, се налагаха структурни реформи, а, от друга, трябваше да има мир, а не война. Само че слабите коалиционни правителства през 1990-те години останаха в клас и по двата предмета.

Така гръмна кризата от 2001 г., в резултат на която Турция страшно обедня. А във вакуумът, породен от тази криза се пръкна Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието.

Сега нека се опитаме да погледнем Турция през призмата на 1990 г.

• Турция преживява задълбочаваща се икономическа криза, подобна на тази от 1990 г.
  Инфлацията нараства с гигантски размери.
• С покачването на инфлацията намалява ръстът на икономиката, безработицата се увеличава, налице са масови фалити.
• Частният сектор и банките се намират в изключително затруднено положение. Необслужваните кредити са огромен проблем.
• Турската лира струва колкото една пощенска марка в сравнение с долара.
• Не се води истинска борба с инфлацията. Полицейските мерки, бизнес рекламите, заемащи цели страници по вестниците не са убедителни стъпки, дори са лишени от сериозност.
• Икономиката се управлява по такъв начин, че тя все още е много далече от въвеждането на икономии при изразходването на публични средства, като начин за справяне с инфлацията.
• Наред с всичко това, както през 1990 г. Турция продължава да воюва, вместо да иска мир.

Би било от полза да подчертаем още веднъж темата за наличието на война, вместо мир. Защото както в миналото, така и днес това състояние подхранва притесненията на чуждите финансови институции и инвеститори.

В това отношение е добре да се замислим хладнокръвно върху следните положения.

• Турция разполага с военни бази в Катар, Судан, Самолия.
• Турция разполага с войски в Северен Ирак и Северна Сирия, т.е. в Иракски Кюрдистан и Сирийски Кюрдистан.
• Турция се готви за нова военна опреация в Сирийски Кюрдистан, както и по-рано.
• С изявлението си: „Една нощ можем да дойдем внезапно.“, Ердоган излъчва сигнали за мащабна военна операция в „Източен Ефрат“.
• Известно е, че евентуална военна операция в „Източен Ефрат“ ще изправи САЩ и Турция един срещу друг.
• Освен това военните операции в югоизточната част на страната и в Кандил продължават.

Отбележете си някъде, тези точки, които изброих ще задълбочат още повече кризата в Турция. Казано накратко, ако нещата продължават така, вълните на икономическата криза ще продължават да удрят нашата страна. Изтъкването на тази истина не е лошо пророчество. T24.com.tr

Obzornews.bg