Финалът на Шампионска лига тази година противопостави два легендарни отбора, печелили многократно този трофей и два отбора, намиращи се в изключителна форма и се очертаваше да се получи едно изключително зрелище.

На взривоопасното нападение на „Реал Мадрид“ – Кристиано Роналдо-Карим Бензема, Юрген Клоп отговаряше с още по-взривоопасно такова в лицето на атомното трио Мохамед Салах, Садио Мане и Роберто Фирмино. До 30-тата минута всичко беше прекрасно, имаше атрактивен футбол, „Ливърпул“ бе отборът, който по-често нападаше, имаше по-опасните положения и подсказваше, че изобщо не се е уплашил от доминацията на „белия балет“ през последните няколко години в най-комерсиалния турнир в Европа.

Само, че имаше една подробност. Небезизвестният с грубите си намеси капитан на „Реал“ Серхио Рамос не бе се намесил още… С един приом познат от класическата борба той тръшна на земята най-добрия играч на мърсисайдци и Мохамед Салах започна да се превива от болки на земята, а сълзите в очите му показваха, че няма да може да продължи мача. Това беше голям шок за Юрген Клоп, който не само, че не разполагаше с достоен негов заместник на пейката, а просто нямаше такъв. Там седяха футболисти с качества далеч от титулярните единайсет на „Ливърпул“ и песимистичните прогнози след тази минута за съжаление на огромната маса „червени“ фенове по света се сбъднаха. Израженията в лицата на играчите на Клоп казваха всичко, сякаш от тази минута те бяха се предали, а изражението на Юрген Клоп бе още по-печално.

Влезлият като резерва на мястото на Мо Салах – Адам Лалана обикаляше безцелно по терена, подаваше всяка втора топка назад. Това даде сили на „Реал“ да погледне още по-смело напред. След излизането на Салах вече нямаше никаква пречка виртуоза Марсело да се включи в атаките на „Реал“ и оркестърът на Зинедин Зидан засвири друга вълшебна симфония. Виртуозният французин даде още по-голям тласък на тази нападателна симфония с включването на друг виртуоз – Гарет Бейл.

Десетина минути преди това обаче бе ред на друг да се изяви. И той го направи! Врятарят Лорис Кариус подаде топката в краката на пресиращия Бензема и за французина не оставаше нищо друго освен да се разпише. И макар да не успяваше да разгърне мълнеоносните си контраатаки, „Ливърпул“ изравни с гол на Мане, който единствен се опитваше да тормози бялата защита, а другия обичайно заподозрян – Фирмино просто го нямаше на терена! И за капак на всичко дойде и виртуозната задна ножица на Бейл, след чиито гол „Ливърпул“ още повече свали гарда.

А последните нотки на надежда да се върне в мача бяха необратимо попарени от главния герой в мача Лорис Кариус. Германецът изпусна топката в мрежата след наглед безобиден удар на Бейл и тогава всички надежди за мърсисайдци тотално загинаха. В отчаянието си Клоп дори не направи трета смяна, а трябваше! Трябваше да замени Кариус, в знак на несъгласие с отсъствието му от мача. Аз ако бях щях да направя така. Не може да си толкова разконцентриран в такъв важен мач, който изисква толкова концентрация!

В крайна сметка у Клоп надделя милосърдието и предпочете да е зрител на събитията до края. Докато от другата страна на средната линия един легендарен играч се превръщаше в легендарен треньор извеждайки своя отбор до трети трофей в Шампионска лига в третия си сезон. А тези, които критикуват Зидан, нека постигнат и половината на това, което само за три сезона той постигна и тогава да го критикуват!

Мехмед Мехмедов