Home»АНАЛИЗИ»Путин начерта червена линия за Ердоган по южния фланг на Русия със сделката за Нагорни Карабах

Путин начерта червена линия за Ердоган по южния фланг на Русия със сделката за Нагорни Карабах

Руският президент Владимир Путин постигна сделка за примирие в Нагорни Карабах, която закрепва териториални придобивки за подкрепяния от Турция Азербайджан. С това той осуети по-силното присъствие на Турция в региона, който Москва разглежда като свой заден двор.

Шестте седмици на боеве между Азербайджан и силите на етническите арменци за анклава поставиха на изпитание влиянието на Русия в Южен Кавказ, част от бившия Съветски съюз, който тя смята за жизнено важен за защитата на собствения си южен фланг.

Трите предишни прекратявания на огъня, поне едно от които бе договорено с посредничеството на Москва, не бяха спазени. Азербайджан по погрешка свали руски военен хеликоптер, при което загинаха двама души. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подкрепи офанзивата на Азербайджан военно и дипломатически, и се опита да се намеси в усилията за посредничество в конфликта.

Накрая обаче Путин постигна лелеяната повече от две десетилетия руска мечта да изпрати руски миротворци в Нагорни Карабах, на базата на петгодишна ротация, и засега успя да задържи настрана турските военни, които вместо това ще участват в център за наблюдение на примирието, намиращ се извън анклава.

Това разширява руското военно присъствие като слага очевиден край на геополитическото съперничество между Москва и Анкара, такова каквото продължава да се проявява в Сирия и Либия.

С по-широкото споразумение Путин предотврати обаче пълното превземане на Нагорни Карабах от подкрепяния от Турция Азербайджан, каквото според арменските сили е било само въпрос на дни, и затвърди руското влияние в региона, посредничейки за споразумение, изключващо Турция като страна по него.

„Споразумението в много отношения отговаря на основните интереси на Русия в конфликта и вероятно е най-добрият резултат (поне в краткосрочен план), какъвто Москва може да постигне“, каза Александър Габуев, старши изследовател в мозъчния тръст – Московския център „Карнеги“.
„Русия разположи 2000 свои миротворци в Нагорни Карабах, нещо, което Москва искаше да направи през 1994 г., но не беше способна. Няма да има турски въоръжени миротворци в анклава, което е много важно за Москва“, допълни той.

ТУРСКИ ГАМБИТ

Анкара нарече споразумението за примирие „свещен успех“ за съюзника си Азербайджан, докато Ердоган, който още не го е коментирал, описа турската подкрепа за Азербайджан като част от стремежа на Турция да получи „полагащото й се място в световния ред“.

Йозгюр Унлухисарчикли, директор на германския изследователски център Фонд „Маршал“ в Анкара, заяви, че руското присъствие в района носи негативи за Турция и Азербайджан, но азербайджанската позиция сега е много по-силна, отколкото преди шест седмици.

„Азербайджан постигна голям успех на бойното поле и той е затвърден от това примирие“, каза изследователят.

Анкара не се нуждае от разрешение, за да изпрати свои сили да наблюдават спазването на примирието, каза Унлухисарчикли, макар че не е ясно, дали Русия е приела това.

Според консултантската организация „Юрейжа груп“ (Eurasia Group) Ердоган вероятно няма да е прекалено обезпокоен от начина, по който се развиха нещата.

„Турция запазва известна роля, но тя е явно второстепенна спрямо тази на Русия“, заяви организацията в изследователски материал и добави: „Ердоган вероятно не възразява на това. Неговата военна подкрепа за Азербайджан бе от ключово значение и на относително ниска цена за Турция, и тя осигури на Анкара националистическа победа и известен лост за влияние върху Русия“. В материала се казва, че руските миротворци, въоръжени и подкрепени с бронетранспортьори, замразяват конфликта, като правят невъзможно за Азербайджан и подкрепяните от Турция прокси сили да напреднат още повече. Има още един потенциален дивидент за Москва, която има отбранителен пакт с Армения и поддържа военна база в страната. Арменският премиер Никол Пашинян дойде на власт през 2018 г. на вълната на улични протести, принудили тогавашното правителство да подаде оставка.

Оттогава Москва поддържа сложни отношения с Пашинян и го възприема като по-малко проруски настроен политик от предшествениците му по ключови политически въпроси, и като някой който отстрани поколението на лоялните към Кремъл управници.

Споразумението за примирие в Нагорни Карабах, възприемано от много арменци като предателство, поставя Пашинян под натиск, а опозиционните политически партии искат неговата оставка.

Разгневени тълпи щурмуваха правителствени сгради след подписването на споразумението включително официалната му резиденция, която бе разграбена, а Пашинян бе принуден да отрича твърденията, че е избягал от страната. Москва едва ли ще оплаква падането му от власт, ако това се случи.

Но макар Москва да се наслаждава на дипломатическата си победа, каза Марк Галеоти, старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби (Royal United Services
Institute), споразумението за примирие в крайна сметка ще се провали, колкото и да изглежда обещаващо.

„Това е управлявано падение. Русия, която в регионален план има силен потенциал, но слаба воля, се опитва да извлече най-доброто от ситуацията, и в този процес разочарова съюзниците си и не дава отпор на опонентите, написа той в статия за „Москоу таймс“. Андрю Осбърн, Ройтерс.

Източник: БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.