Рекорден икономически оптимизъм и по-голяма взискателност към качеството на управление. Това са изводите от регулярното тримесечно национално представително проучване на агенция “Алфа Рисърч” и “Нова телевизия” в края на отминаващата 2017 г.

Десет години след присъединяването на България към ЕС и почти пет години след започналото възстановяване на европейските страни от икономическата и финансова криза, българите посрещат новата 2018 със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. 55% очакват по-добра година, срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998 г., една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 96-та, и страховете са били двойно повече.

За първи път от 1998 г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20-годишно прекъсване, положителните оценки за отминаващата година започват да доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% – по-лоша, 57% – същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда „малко“, трябва да припомним, че през почти целия този период негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

В основата на оптимизма безспорно стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% – по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска, или без квалификация. Което ясно показва увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.

Същевременно, успоредно с повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на „анклави“ като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са концентрирани значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление. Ако средно за страната, 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% – от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% – от по-добри закони и управление, то в столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези, настояващи за по-качествена среда (39%).

Може да се прогнозира, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона продължи и през следващата година, все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление.

Последните години, успоредно с демографските и технологични промени започна да се променя и структурата на времето на българина. За работещите, най-голям дял продължава да заема трудовата дейност (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно. С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2 ч. 40 минути – време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното, а сред хората до 50 години съотношението се обръща.

Разговорите чрез социалните мрежи, заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време, след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до минимум.