В статията си във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Райнер Херман пише, че ако загуби подкрепата на младото население, падението на президента Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието ще се ускори. Това предава турската секция на „Дойче веле“.
Поражението на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието на местните избори (31 март) показа едно: най-успешните дни на партията вече са в миналото. Липсва и тръпката, която ръководните кадри и кандидатите на партията някога демонстрираха.

Надменност и неудовлетвореност

Докато у някои расте надменноста, която произтича от властта, при други расте недоволството от управлението на ПСР през последните години. По време на балконната си реч в изборната нощ Ердоган не пожела никого до себе си, освен съпругата си Емине. На следващия ден когато посети партийната ценрала в Истанбул, той не поздрави никого. Именно затова партийните функционери бяха принудени да оспорят резултатите от изборите, може би и за да запазят позициите си в партията.

Всичко това не означава, че е наближил краят на ПСР и нейният лидер Ердоган. Защото местните избори няма да променят нищо при разпределянето на властта в Анкара. През последните пет години турските граждани отидоха шест пъти до урните, а следващите избори са чак след четири години. Ердоган разполага с четири години, за да оправдае очакванията на турското общество. От тази гледна точка меджлисът не представлява риск, ПСР е в съюз с Партията на националистическото движение и имат мнозинство.

И все пак местните избори бяха предупредителен сигнал, който не може да бъде пренебрегнат. Ако Ердоган не промени своята политика и ПСР не се обнови в светлината на изконните си идеали при създаването й през 2001 г., партията може да претърпи крах през 2023 г., когато ще се чества 100-годишния юбилей от създаването на републиката.

Партия, която няма цел

Налице са четири риска пред Ердоган и ПСР. Първо, жизнеността на партията от ранния й период се изпарява. Те вече не полагат усилия и нямат цел, към която да водят Турция. Второ, поради тези причини вътрешно партийните опозиционни функционери гравитират около бившият министър на икономиката Али Бабаджан и екс-президентът Абдуллах Гюл с жеанието за създаване на нова партия, която да следва принципите на ранната ПСР. Трето, най-голямата опозиционна сила Републиканската народна партия, която десетилетия наред губи изборите реализира своеобразен скок с успеха си на местните избори. Тя се превърна в алтернатива за мнозина турски граждани.

Четвъртата причина се крие в това, че политиката, която ПСР следваше досега показва защо партията не постига успех. Според някои изследвания особено младото население в турските градове са се променили през последните десет години. Младото поколение между 15-29 години е станало по-светско и по-модерно в сравнение със същата възрастова група отпреди десет години. Те вече не сравняват ПСР с неуспешните правителства през 1990-те години. Това поколение познава само Ердоган и ПСР и постепенно се отдалечават от него. Защото партийната политика не отговаря на техния начин на живот. Ако ПСР не успее да възкръсне отново от пепелта си, тя ще престане да бъде партията на широките маси и ще се превърне в партията на анадолските консерватори.

Obzornews.bg