Различни времена, сходни събития. Когато пламва пожарът в сградата на Райхстага в Германия, Хитлер затвърждава властта си. Когато военните се опитаха да направят преврат в Турция, Ердоган използва това за контрапреврат.

Нямам намерение да оприличавам Ердоган на Хитлер.

Няма да сравнявам и Турция с Германия през 1930-те. Но ще посоча два примера за това как деспотите, които се стремят към абсолютната власт обръщат кризите в своя полза.
27 февруари 1933 г. и 15 юли 2016 г.

На първата дата е запалена сградата на Райхстага в Германия. Като отговорен за този палеж, е арестуван някакъв човек с лабилна психика, комунистите са заловени и изправени пред съд. А истинската причина и истинските подпалвачи, си остават загадка.

Втората дата е свързана с опита за преврат, когато в Турция беше бомбардирана сградата на турския парламен (меджлисът). По времето когато меджлисът заседаваше, военни самолети F-16 изстреляха четири бомби към сградата. Зад бомбардировките стоеше една група военни, които се опитваха да свалят Ердоган от власт. Не успяха. Бяха заловени. Съдебните дела срещу тях продължават.

Нека да погледнем предисторията и на двете събития.

В Германия Хитлер е назначен за канцлер, за да потуши вълненията в страната. А в Турция, Ердоган беше потушил с кръв събитията, известни като „Бунтовете при Гези“ и беше започнал да си разчиства сметките с бившия си партньор Гюлен. И двамата имат нужда от претекст, чрез който да затвърдят властта си без да бъдат възпрепятствани от закона. Атаките към законодателния орган внушават на тълпите усещането за „настъпването на хаос“, което им подарява правомощията, с които разполагат диктаторите.

На следващия ден след пожара в Райхстага Хитлер замразява правата и свободите, предвидени в конституцията, след като кара президента да подпише специален декрет. После стартира лов на вещици срещу опозиционерите.

Пет дни след бомбардирането на меджлиса Ердоган обяви извънредно положение за три месеца и концентрира цялата власт в себе си. Той удължи седем пъти извънредното положение и две години се възползва от това право. Докато той замразяваше правата и свободите, повече от петдесет хиляди души бяха арестувани. Всички те бяха негова опозиция.

За Германия 28 февруари, а за Турция 20 юли са датите на контрапревратите. На тези две дати двамата лидери слагат ръка на властта, изтъквайки като причина за това посегателството срещу законодателния орган. Затова в Германия пожарът в Райстага и в Турция опитът за преврат на 15 юли са дати, които остават в историята с въпросителен знак.

В съвремието ни и в двете сгради се съхраняват спомените от трагичните дати, показват се на посетителите. Само че пожарът, който за Германия е история, продължава още да гори в Турция. Турция успя да предотврати опитът за преврат срещу Ердоган на 15 юли, без да се предаде в ръцете на военния режим. Но превратът на Ердоган на 20 юли не беше предотвратен. С правомощията, с които се сдоби, Ердоган изведе извън строя меджлиса, който превратаджиите не успяха да съборят, т.е. на практика той успя да отмени функциите на този орган. Отгоре на всичко той извърши своя преврат, прикривайки се под маската на „борец срещу преврата“.

Докато се спасяваше от един военен преврат, Турция се превърна в полицейска държава.

Ето това ми напомни пожарът в Райхстага. “Die Zeit”

Obzornews.bg