Икономическата криза в Турция създава среда за нелегална търговия с органи
Икономическата криза в Турция, която не може да бъде овладяна доведе до бум на нелегалната търговия с човешки органи. В Интернет е възможно да видите навсякъде обяви с надпис: „Продавам бъбрек“. Някои искат 20 хиляди, а други 100 хиляди турски лири за бъбрека си. Годишно в Турция се извършват три хиляди и петстотин бъбречни трансплантации, а броят на чакащите се увеличава всяка година, което отваря пътя и на нелегалната търговия с човешки органи. Към настоящия момент в Турция около двайсет и шест хиляди души чакат за трансплантация на органи. Двайсет и три хиляди от тях са за бъбречна трансплантация.
Икономическата криза в страната доведе хората до положение, в което те вече продават своите органи. Доларът гони 6 лири, лихвите скочиха на 24 процента, инвестициите секнаха, хиляди предприемачи затвориха кепенци, безработицата достигна до исторически рекордни нива. А онези, които не могат да си плащат сметките, да си върнат дълговете или са безработни търсят изход, като продават единия си бъбрек. През изминалата седмица в „Султангази“ (община в европейската част на Истанбул) един задлъжнял човек обяви за продан бъбрека си на цена от 20 хиляди лири, заради непогасени дългове, което стана новина. Това е само един пример. Има още стотици и хиляди безпомощни хора като него, които продават единия си бъбрек на черния пазар. Цените варират от 50 до 100 хиляди лири.
Основната причина е икономическата криза
Същинският проблем е, че хората са доведени да състояние, в което не могат да покриват задълженията си. Има много безработни, които не могат да плащат сметките си и да осигурят издръжката на семейството си. И накрая част от тях обявяват бъбрека си за продан. Втората причина се дължи на факта, че в Турция бъбречните трансплантации не са на нужното ниво. Преди десет години годишно се извършваха около две хиляди и петстотин бъбречни трансплантации, а понастоящем се извършват около три хиляди и петстотин. За съжаление, било заради технически невъзможности, било заради разбирането на хората относно даряването на органи от години бройката на трансплантираните не расте.
Всяка година хиляди души се прибавят към списъците с чакащи за трансплантация
Годишно се извършват около три хиляди и петстотин трансплантации, но всяка година към списъците се прибавят по шест-седем хиляди нуждаещи се. Така всяка година броят на чакащите се увеличава с над три хиляди души. Тъй като предлагането е малко, а търсенето е много, стойността на бъбреците добива още по-голямо значение. Защото хората чакат с години за трансплантация. В Турция на година умират около две хиляди души, които чакат за бъбречна трансплантация. Хората, които не успяват да намерят бъбреци по легален път, пробват незаконни начини. От една страна, е пациентът с възможности, а, от друга, човек, който прадава органа си заради липса на средства. При това положение никой не трябва да се учудва на наличието на нерегламентирани платформи в Интернет, където търсещите и предлагащите органи осъществяват контакт.
Продаването на органи е забранено
Най-голямото препятствие пред търговията с човешки органи са етичните комисии. Така не се позволява нерегламентирано (неетично) действие между донора и пациента. Например, ако донорът има кредитни задължения или други такива, етичната комисия не позволява той да донорства. Хората, които имат възможности взимат и донора си и реализират трансплантацията в страни като Иран, Индия и др. Но в Турция са намерили начин да преодолеят и тази пречка – подкупвайки етичната комисия.
Годишната издръжка на един пациент струва 30 хиляди лири
При бъбречно заболяване най-ефикасното решение е трансплантация. След това животът на пациента се удължава, повишава се качеството му на живот и се преодолява липсата на трудоспособност. Освен това в дългосрочен план разходите за пациента, изплащани от държавата намаляват. Но както се вижда и от числата броят на трансплантациите е много под необходимата бройка. Така проблемът се задълбочава с всяка измината година и става почти нерешим. С увеличаването на броя на пациентите нарастват и разходите на агенцията за социални грижи. Стойността на лечението на хроничната бъбречна недостатъчност е скъпа както в Турция, така и по света. Най-значимото перо сред тези разходи се заделя за хемодиализата. Седемдесет на сто от над шейсет и пет хиляди пациенти с бъбречна недостатъчност се лекуват в специални центрове за хемодиализа. За един сеанс агенцията за социални грижи превежда на тези центрове по 192,5 лири. Годишният разход за един пациент, който посещава три пъти седмично център за хемодиализа е двайсет и седем хиляди седемстотин и двайсет лири. Като се прибавят и парите за лекарства, разходите възлизат на около трийсет хиляди лири. Източник: tr724.com