Мухарем Индже е млад кандидат съгласно стандартите в политиката. Роден е през 1964 г. Ако сравним възрастта му с тази на лидера на Републиканската народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу (70 г.), и Йълмаз Бююкершен (82 г.), който беше другият основен фаворит кандидатурата на Индже е сполучлива.

Роден е в град Ялова. Бил е учител по физика, след което започва работа в Дружество за идеите на Ататюрк. По-късно става член на РНП. От 2002 г. досега е народен представител от РНП, бил е заместник-председател на парламентарната група на партията.

Някои може да си спомнят десетминутното му изказване от трибуната на меджлиса през 2009 г. В онези години все още имаше опозиционни медии и изказването му дни наред се въртеше по екраните. Индже беше развил популистка реторика, критикувайки директно Ердоган и трябва да признаем, че това беше впечатляващо. Ако тогава Туитър беше популярен, със сигурност щеше да го туитват стотици хиляди пъти.

Липсата на късмет за него се изразява в това, че по същото време започна да изгрява и звездата на Кемал Кълъчдароглу. През 2008 г. той постави на дневен ред твърденията за закононарушенията, извършени от заместник-председателя на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Шабан Дишли, което доведе до оставката му. Един месец по-късно Кълъчдароглу хвърли в публичното пространство твърдението, че с тировете на народния представител от ПСР Мехмет Денгир Фърат се върти бизнес със наркотици, след което Фърат подаде оставка, посочвайки като мотив здравословни проблеми.

Поведението на Кълъчдароглу като „борец срещу корупцията във властта“, му осигуриха възможността да се кандидатира за кмет на Истанбул на местните избори през 2009 г. А Мухарем Индже остана на заден план. Докато възходът на Кълъчдароглу в партията продължаваше, през 2014 г. Индже реши да му съперничи на изборите за лидер на партията. Гласовете, които получи бяха над очакваното.

В тези дни, още преди кандидатурата на Индже да е ясна в Туитър се завъртяха негови снимки на плажа, на които се вижда как той употребява алкохол по време на месец Рамазан. Явно някои „подготвят“ почвата. Това не е учудващо при все това, че сред мотивите за неявяването на Кълъчдароглу за кандидат се изтъкват „религиозни“ причини (Кълъчдароглу е алевит), което се смята за „нормално“.

Но според някои анализатори от РНП „светското“ поведение на Индже е предимство за него. В момент, в който се дискутират имената на Абдуллах Гюл, Абдуллятиф Шенер или други „десни“ или „консерватори“ беше възникнала вероятност гласуващите за РНП да изгубят интерес към избирателните урни. По всичко изглежда, че Индже ще накара избирателите поне на първи тур да отидат да гласуват и да отвори нови възможности на балотажа.

При това положение пред нас се очертава следната картина: РНП, Добрата партия, Партията на щастието и Демократическата партия влязоха в съюз, за да спечелят мнозинство в меджлиса, но партиите в този съюз имат трима различни кандидати за президент. Мерал Акшенер, Темел Карамоллаоглу и Мухарем Индже ще водят предизборната си кампания, критикувайки настоящата система, без да се закачат много помежду си. Понеже Ердоган няма да се занимава поотделно и с тримата, той ще назове коалицията срещу него като „предателска“.

В този пункт е възможно Мухарем Индже да се цели персонално в Ердоган. Това, разбира се, ще изхаби опонента му. Видно е, че кандидатурата на Индже е най-сполучивата в РНП, тъй като той умее да използва популистка реторика и е подходящ да прави митинги с гладките си речи. От тази гледна точка, той напомня на Макрон, който спечели президентските избори във Франция със стратегията „популярен кандидат, срещу популизма“.

От друга страна, обаче, не е ясно как ще гласува електоратът на прокюрдската Демократична партия на народите, който е един от определящите фактори. При наличната коалиция освен Партията на щастието няма друга, на която религиозните кюрди да симпатизират. А по отношение на президентските избори, кандидатурата на Демирташ поне има шанс да откъсне от ПСР гласовете на религиозните кюрди. Ако това се случи, предпочитанията на религиозните и светско настроените кюрди стават още по-значими.

Разбира се, в този пункт много е важно да се отбележи и това дали Демократичната партия на народите ще успее да влезе в меджлиса на 24 юни. Ако партията успее да вкара свое представителство в меджлиса, тя може да реши да подкрепи коалицията на опозицията на втори тур. Но ако остане извън парламента, тогава се появява вероятността да наложи бойкот.

Друг важен въпрос е, дали наистина Добрата партия ще се доближи до 20 на сто от вота, както сочат предварителните анкети. Ако това стане факт, шансът Алианс за републиката, съставен от ПСР, Партията на националистическото движение и Партията на великото единство да спечели 50 на сто от гласовете ще намалее. Но ако тези прогнози са само едно пожелание, още отсега можем да кажем, че Ердоган ще спечели изборите на първи тур, както и в меджлиса положението няма да се промени.

В бъдеще, дори нищо да не се прави за разбирането на днешните процеси, би било достатъчно да се обърне внимание на думите на Бюлент Арънч, изнесени в медиите. През 2014 г. той заявява, че „работата на един политик е да пърли“, с което напомня, че принципите, коалициите и обещанията нямат смисъл. В края на същата година Арънч казва: „Ще говорят три дни, а на четвъртия всичко ще се забрави.“, с което ясно дава да се разбере, че думата на народа няма никакво значение, че важи само волята на силния на деня. А наскоро, след срещата си с Ердоган Арънч каза, че „независимо дали ще се падне ези или тура, Ердоган ще спечели“. С това той ни загатна на каква предизборна надпревара ще бъдем свидетели.

Но, от друга страна, за пръв път ставаме свидетели на ентусиазираното желание на опозицията за провеждане на избори. Дори и Абдуллах Гюл, макар и с половин уста, заговори за евентуална кандидатура срещу Ердоган. Впрочем за прозорливите хора, това означава много.

Източник: Kemal Ay, tr724.com