Историята на Балканите се нуждае от нов, съвременен прочит с извличането на позитивните моменти, за да се отправят нови послания за бъдещето. България също се нуждае от това. Съвместният прочит на историческите събития от съседни страни е наложителен. Пример дава Вълчо Златилов, директор на Държавен архив – Кърджали. Неговият труд „Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат (1919–1923 г.)“ е пример за намиране на допирни точки между българската и турската историографии.

Изданието бе представено на 27 октомври в Ардино, като с това градът отбеляза Деня на народните будители. В сградата на Историческия музей се събраха представители на различни етнически и верски общности, за да уважат автора.

Изданието стана факт благодарение на кмета Ресми Мурад, областния лидер на ДПС Изет Шабан и общественика Селяхидин Карабашев. По тяхна инициатива всички общини в областта дариха средства за отпечатването на книгата.

Във встъпителните си думи кметът Ресми Мурад подчерта, че тази година е изключително богата на значими културни събития за Ардино като честването на писателя Себахатин Али, а сега и на автор като Вълчо Златилов.

Вълчо Златилов разказа за събитията, последвали Ньойския договор в Западна Тракия, имащи своята проекция и в Родопите. Златилов определи зародилата се политическа и бойна дружба между българи и турци като изключително важна страница в регионалната ни история. Той се позова на документи и нарече описаните събития история на братята българи и турци. Авторът подчерта, че книгата му е послание за това да обичаме нашето общо отечество в днешни времена.

В експозето си Вълчо Златилов акцентира върху първоначалните инициативи на турските национални водачи за сближение срещу очакваното гръцко навлизане в Западна Тракия. Важни са и българо-турските събори на приятелството. Дружбата ражда българо-турското правителство на националната защита, в което министър е д-р Страшимир Дочков. В сборника е включен важен документ: Декларацията за обявяване на автономия, изпратена на ген. Шарпи, осъществяващ контрола на Антантата върху Западна Тракия.

Доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“ и рецензент на книгата, посочи, че в двете си книги – „Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат (1919–1923 г.)“ и „Разбойничеството в Източните Родопи (1918–1941 г.)“ – като утвърден изследовател Златилов е приложил 144 документа, снимки, спомени. Половината от тях за първи път виждат бял свят. Доц. Груев изрази убеждението си, че Златилов ще продължи да работи по темата, като се ползват турските архиви. Той се обяви за съвместно издание с турските архиви.

Д-р Мюмюн Исов, вторият рецензент, акцентира върху уникалността на изданието. Той посочи, че то е продължение на добрите връзки между българи и турци, създадени веднага след обявяването на независимостта на България от т.нар. Съюзен комитет на Григор Начевич. Той припомни уводна статия във вестник „Утро“, година след приключването на Междусъюзническата война, в която се отбелязва: „Силна Турция означава силна България“.
„Книгата е уникална. Заставаме зад нея 100%“, подчерта издателят Нейко Генчев.

„Обикновено историята на Балканите ни разделя, но тази книга доказва, че може и да ни обединява“, отбеляза адв. Страшимир Дочков.

Българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация

Вълчо Златилов се фокусира в книгата върху процеса на българо-турското сближаване и обединяване на българското и турското население в Западна Тракия и създаване на българо-турско Временно правителство на националната защита, обявило се за автономно управление на областта и изграждане на българо-турска Тракийска армия към същото правителство. Тя повежда въоръжена борба срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция. Впоследствие се създава българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация в България, поставила си за цел извоюването чрез въоръжено въстание на свободна и независима автономна Тракия в нейните естествени географски граници – от р. Марица до р. Струма.

По темата са работили българските изследователи Стайко Трифонов и Камен Гарена. Има и спомени на Фуад Бей, министър на войната в българо-турското Временно правителство на националната защита. Сборник с документи по темата обаче излиза за първи път в нашата страна.

Опитът Западна Тракия да получи статут на автономна област се проваля поради половинчатите действия на българските власти и турските революционери. Българските политици и радетели за национално обединение се оказват неподготвени за отнемането на Западна Тракия от България по силата на Ньойския договор. До последно те разчитат на английска подкрепа. Турските революционери залагат на Италия. Независимо от плахите политически стъпки, българи и турци, включили се в многобройни чети, гръбнака на Тракийската армия, воюват успешно срещу гръцките редовни части и им нанасят тежки поражения. Гърция е принудена да вкара в областта голям военен контингент. Властите в Атина си отмъщават, като извършват етническо прочистване в Западна Тракия.

Стамболийски е бил радетел за българо-турското сближение

Въпреки нерешителните действия може да се каже, въз основа на публикуваните документи, че българският премиер Александър Стамболийски е бил радетел за българо-турското сближение. Край на общата революционна борба слага Деветоюнският преврат в нашата страна през 1923 г. Революционните действия се ползват и с подкрепата на големия приятел на България Мустафа Кемал Ататюрк.

В сборника са включени редица малко известни, уникални и особено ценни документи по темата като Декларацията на българо-турското Временно правителство на националната защита от 25 май 1920 г. за обособяване на автономното управление на Западна Тракия, връчена на управителя на Западна Тракия ген. Шарпи на 26 май 1920 г., както и позивите до българите и турците в Западна Тракия за включването им в състава на българо-турската Тракийска армия и др.

Преобладаващата част от документите са съставени за нуждите на българските висши държавни институции – Монархическия институт, Министерски съвет, Министерство на войната и др.

Георги Кулов