Home»АНАЛИЗИ»Иво Инджов: България ще спечели, ако умело аргументира заявените приоритети по време на европредседателството

Иво Инджов: България ще спечели, ако умело аргументира заявените приоритети по време на европредседателството

Д-р Иво Инджов е доцент в катедра „Журналистика и връзки с обществеността“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Хоноруван преподавател в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Експерт по политичиески комуникации. Автор е на монографиите „Die Fernsehtransformation in Bulgarien: Die Rolle des Fernsehens im Prozess der europäischen Integration“ (2005), „Медиите – между свободата, политиката и бизнеса“ (2011), съставител и съавтор на сборника „Темите табу в медиите“ (2013), преводач и младши съавтор на Щефан Рус-Мол в „Журналистиката – учебник и наръчник“ (2017; първо издание – 2012). Автор е и на няколко студии и десетки статии в специализирани научни издания и в периодичния печат по политически, външнополитически и медийни проблеми.

Доц. Инджов, от 1 януари България пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Какво да очакваме във вътрешен и външнополитически план?

Европредседателството дава възможност гласът на България да се чуе по-силно не само в ЕС, но и на световната политическа сцена с оглед на глобалните измерения на някои от проблемите в Съюза. Например Брекзит, за който предстои втората фаза от преговорите. Във вътрешнополитически план очаквам управляващите партии и пригласящите им медии да изтъкват приносът на България за евроинтеграцията. В същото време опозиционните партии, будните граждански организации и критичните медии ще се възползват от светлината на прожекторите на световните медии, за да поставят на по-висок глас реалните проблеми от европейския дневен ред на България. Не трябва да се робува на мантрата, че по време на европредседателството всичко трябва да остане скрито-покрито в името на националния консенсус. Председателството обаче не трябва да се надценява. През тези шест месеца България няма да ръководи ЕС, а само ще координира дейността на Съвета на ЕС в различните му министерски формати. По-голямата част от планираните дейности тъй или иначе ще се реализират в Брюксел, а не в София. А и да напомня, че Белгия и Малта осъществиха успешни европредседателства без да имат редовно функциониращи правителства.

Според Вас какви ползи реално може да извлече страната ни от Европредседателството на фона на Брекзит, на икономическите проблеми по южния фланг на Съюза? Ние сякаш попадаме в безпроблемната зона на ЕС. Как можем да оползотворим този шестмесечен период?

Доц. д-р Иво Инджов. Снимка: Личен архив.

Не съм съвсем сигурен, че попадаме в „безпроблемната зона на ЕС“. Българското европредседаелство се превърна в прецедент, защото за първи път председател на Съвета на ЕС става страна, която се намира под наблюдение на ЕС в сферата на правосъдието и вътрешните работи. През декември м.г. Съветът на ЕС, който има властта да отмени механизмът за наблюдение върху България и Румъния по предложение на ЕК, все още разглежда механизма като „подходящ инструмент“ за реформи в съответната сфера. Ахилесовата пета на България остава борбата с корупцията. Именно тя, както и бедността, бяха във фокуса на поне дузина публикации за България във водещи световни медии броени дни преди началото на европредседателството. Да не забравяме също така, че България е източноевропейска страна, а този регион, и по-конкретно Вишеградската четворка, начело с Унгария и Полша, но и с подкрепата на Австрия, се оформя като блок със силни националистически и антиимигрантски нагласи. В противовес на либералната политика на ЕС във вътрешен и международен план. А ако България бъде разглеждана в балкански контекст, няма как да бъде отделена автоматично от Гърция, която остава проблемното дете на ЕС във финансово отношение. Все пак „не създаваме проблеми“, големи проблеми, за разлика от изброените страни. А премиерът Борисов кандидатства за ролята „миротворец на Балканите“, някои придворни медии дори го повишиха в „геополитик“.

България ще спечели, ако успее умело да аргументира и защити в публичното пространство предварително заявените от нея приоритети, макар че от европредседателството чудеса не могат да се очакват. На София ще й се наложи да пипне и два горещи еврокартофа – теоретичната възможност да се отнеме правото на глас на Полша в институциите на ЕС заради неспазване върховенството на закона при осъществяване на съдебната реформа и финализирането на сделката по Брекзит. Изостряне на кризата в Каталуния може да принуди ЕС най-сетне да вземе отношение по този „вътрешноиспански проблем“. А това няма как да не рефлектира и върху българското европредседателство.

Има ли шанс България да влезе в шенгенската зона и в чакалнята на еврото? Смятате ли, че така ще влезем в „голямата“ Европа?

Не обвързвам влизането на България в „Шенген“ и чакалнята на еврозоната с ролята на България в ЕС през следващите шест месеца. И за „чакалнята“, приемът в която предшества реалното членство в еврозоната, и за шенгенската зона се гледа изпълнението на формални критерии. Съществуват нагласи за възможно влизане в „чакалнята“ на еврозоната през 2018 г. Според експертите големите проблеми България да въведе еврото впоследствие обаче остават ниската степен на сближаване на икономиката ни спрямо средноевропейските нива и наличието на дисбаланси в нея. Но въвеждането на еврото трябва да остане стратегическа цел, защото вече се очертава бъдещето на ЕС, при което големите решения се вземат от страните с по-тясна интеграция, т.е. в еврозоната. По отношение на членството в „Шенген“ България е изпълнила формалните критерии и негодува с право, че Брюксел не ги зачита. Но съпротивата на страни като Холандия и в по-малка степен Германия и Франция, които държат ключа към членството, ще бъде преодоляна тогава, когато управляващото дясноцентристко-националистическо мнозинство в София ги убеди, че българските граници, традиционно пробити от корупция, няма да бъдат заплаха за европейските граждани и сигурността на ЕС.

Един от най-важните приоритети по време на българското председателство ще бъде интеграцията на Западните Балкани. Според Вас Балканите започват ли да добиват все по-важно значение за Европа и защо?

Не съм убеден, че на фона на Брекзит и проблемите с някои източноевропейски страни ЕС иска спешно да привнесе нови проблеми във вътрешния си двор с бърза интеграция на Западните Балкани. От друга страна, замразените конфликти в този регион могат да бъдат отслабени, ако страните в него получат поревропейска перспектива. Само че те също трябва да извървят дългия път на подготовката, за да стане ясно годни ли са за членство в ЕС или не.

Наскоро влиятелният турски вестник „Хюррийет“ разкритикува България, че е игнорирала Турция по пътя към членството й в ЕС за сметка на Западните Балкани. Мислите ли, че надеждите за Еврочленство на южната ни съседка са реалистични в обозримо бъдеще на фона на всичко, което се случва там?

Може би реакцията на турския вестник е разбираема с оглед на някои аванси, давани от правителството в София на Анкара в процеса на прекаленото обвързване на правителствто ни с режима на Ердоган. Борисов демонстрира видимо желание за възраждане на диалога между Турция и ЕС, в което само по себе си няма нищо лошо, ако не бяхме свидетили на фрапантни нарушения на човешките права в южната ни съседка, особено след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Преди няколко месеца Борисов се обяви против призивите на някои държави, включително Германия и Австрия, за окончателно прекратяване на преговорите за членство на Турция. Но в интерес на истината, дори давайки си сметка как Турция държи ключа на вратата, зад която стоят няколко милиона бежанци от Сирия и Ирак, способни да прегазят България на път за ЕС, властите в София не са лобирали за присъединяване на Турция към ЕС в момента. Ако Турция таи макар и минимални надежди за влизане в богатия евроклуб в момента, те са крайно нереалистични.

Вие как бихте подредили приоритетите, по които България трябва да работи като ротационен председател?

Ускоряване на интеграцията на Западните Балкани; повишаване на конкурентоспособността на икономиката и продължаване на кохезионната политика за сближаване между страните членки; развитие на дигиталната икономика; сигурност за европейските граждани.
Въпросите зададе Мехмед Юмер

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.