Евгени Кръстев, политолог

Не, не е началото на края. Всъщност това може да е само една възможна хипотеза след проведените в Истанбул избори, спечелени от Екрем Имамоглу. При това става дума за хипотеза с твърде делечен хоризонт. Дали все пак тази хипотеза може да се развие? Със сигурност би могла, но това зависи от начина, по който ще се развива политическият процес в Турция както на обществено, така и на институционално равнище. За момента едно нещо е абсолютно сигурно, а именно, че победата на Имамоглу несъмнено ще повлияе на политическия процес. Това влияние става още по-силно поради касирането на изборите от 31.03 и повторното им провеждане на 23.06. Очевидно е, че за президента Ердоган и неговата партия признаването на първия избор щеше да бъде много по-изгодно. Онзи резултат с незначителна преднина в полза на същия Имамоглу, заедно със загубените избори в Анкара и други големи градове показа ясно, че на обществено равнище политическият процес не се развива съвсем по вкуса на Ердоган и неговия управленски модел. Всичко това обаче би било само констатация на този етап, защото трябваше да мине цялото време до следващите избори (независимо от какъв вид), за да бъде потвърдена или отхвърлена констатацията от 31.03.

Оспорването на резултатите в Истанбул е сериозна грешка от страна на хората на Ердоган, която може да се окаже и стратегическа. Управляващите имат инструментариума, с който да спрат това и най-вероятно ще се опитат да го направят. Опозицията в лицето на Екрем Имамоглу обаче спечели време с това повторение на изборите, а този ресурс по същество е най-ценен. За по-малко от три месеца се потвърдиха не само съществуващите тенденции в обществото срещу настоящото управление на страната, но стана и кристално ясно, че тенденциите са в подем, носят енергиен заряд и най-важното – имат способността да се захранват от грешките на управляващите.

Сред множеството принципни въпроси, които моментната политическа ситуация в Турция поражда е и този за грешките на Партията на справедливостта и развитието, случайни ли са те? Краткият отговор е по-скоро не, по-скоро става дума за закономерни грешки на турското управление, които са резултат от липсата на полезен ход за него в определени моменти през последната една година. Полезен ход нямаше, когато турската лира се обезценяваше сериозно. Полезен ход нямаше и когато САЩ категорично заявиха, че Турция не може едновременно да разполага с F 35 и С 400. Полезен ход няма и след загубата на изборите в Истанбул, защото градът символизира икономиката и икономическото развитие на страната и негативният резултат за управляващите там показва, че те не се справят добре в тази област.

Или, с други думи, липсата на полезни ходове обуславя закономерния характер на грешките на турската управляваща класа. Сериозните и закономерни грешки могат да прераснат в стратегически, както обаче вече стана дума, дали това ще се случи все още зависи основно от Ердоган и управляващата партия в страната. Първите реакции след изборния резултат на президента, както и на кандидата на управляващите Бинали Йълдъръм представляваха опит за успокояване на политическата обстановка. И двамата поздравиха спечелилия кандидат, който пък от своя страна заяви, че би работил заедно с президента за интересите на Истанбул и неговите граждани. На нивото на публичното говорене и двете страни показаха готовност за диалог, по-важното обаче е какви са реалните намерения зад тази изразена готовност. На този етап най-логичното очакване би било, че диалог ще има или не взависимост от стратегията, която управляващите ще прилагат, за да не позволят грешките им да се превърнат в стратегически. Вариантите са достатъчно разнообразни. Управляващата партия може да опита сработване с Екрем Имамоглу, така че той да не бъде нищо повече от умерена опозиция и то само в рамките на Истанбул. Това би било възможно ако самият той не покаже стремеж към националното ниво на политиката в Турция. Със сигурност обаче повечето опозиционно настроени хора в страната вече очакват от него нещо повече от това да бъде кмет на най-големия и развит град. Имамоглу няма как да не усеща тези очаквания и свързаната с тях отговорност.

Друга възможна стратегия на управляващите би била да се опитат да ограничат Екрем Имамоглу откъм ресурси и възможности да управлява ефективно Истанбул. Това на практика би бил опит за представянето на новия кмет като неуверен и недобре подготвен управленец. Имамоглу обаче показа, по време на предизборната кампания, че умее добре да комуникира с гражданите, така че ако неговите опоненти се опитат да го конкурират чрез комуникационни стратегии, то може да се окаже, че играят в поле, което е много удобно за кмета на Истанбул.

Няма да бъде изненада ако управляващите и истанбулският кмет оформят помежду си ситуация на непримирими политически опоненти и съперници. Ердоган вече заяви, че в условията на демокрация е нормално и опозицията да печели избори. Това най-малко би следвало да гарантира на Имамоглу, че независимо от политическото му поведение репресивният апарат на държавата няма да бъде насочван срещу него нито в качеството му на редови турски гражданин, нито в качеството му на кмет и публична личност. Всъщност този подход би бил най-слаб от политическа гледна точка за управляващите, което го прави и най-малко вероятен за прилагане.

И ако на обществено равнище политическата ситуация е динамична след изборите в Истанбул, то на институционално ниво тя далеч не е такава. На този етап институционалният модел, който беше приет с референдум изглежда така, както изглеждаше и преди истанбулските избори, а самите изборни резултати са крайни недостатъчно основание дори само да се мисли за възстановяване на парламентарната република в Турция. Дори и да опитаме да интерпретираме решението на мнозинството граждани на Истанбул в тази посока, трябва да е ясно, че подобен процес би отнел дълъг период от време и много политически усилия, а и минаването отново през референдум ще е задължително, за да бъде осигурена необходимата легитимност на процеса. Засега е ясно, че управляващите загубиха Истанбул поради икономически и социалноикономически причини, които са следствие от определени политически и управленски решения. Ако Ердоган и компания все още имат възможността да променят политиките си, така че влиянието върху икономиката да стане благоприятно, то може да се каже, че управляващата класа продължава да държи съдбата си в свои ръце. В обозримото бъдеще предстои да разберем как ще се отразят на Турция определени спорни решения в областта на външната политика и ако отражението е по-негативно от очакваното дали би било възможно намирането на лекарство с бързо действие, което да ограничи възможни разклащания на Турция във вътрешен и външнополитически план.

И така, изборният резултат в Истанбул е показателен за динамиката на обществените нагласи, чиято тенденция не е в полза на Партията на справедливостта и развитието, както и за стремежа на хората към по-добър икономически климат. Би било пресилено обаче на победата на опозицията да се гледа като на пробив или като на началото на края за когото и да било. За действителен пробив бихме могли да говорим, когато той се случи на национални избори и когато турските граждани застанат стабилно зад програма за възстановяване на парламентарната република. Следващите национални избори са през 2023 г., дотогава Ердоган разполага с всичко необходимо да се надиграва с Екрем Имамоглу. Има логика Имамоглу да се опитва да прехвърли на институционално равнище, това което съществува като динамика и тенденции в обществото, а Ердоган да търси ефективни начини, чрез които да не му го позволи и да продължава, чрез един или друг подход, да следва своята представа за Турция.