62% от българите заявяват, че вярват в Бог. Анализаторите констатират, че жените са по-религиозни от мъжете. Три четвърти от анкетираните жени и половината от мъжете заявяват, че вярват в Бог. При най-младите (18-29 г.) стойностите са по-ниски. Най-религиозни се оказват живеещите в селата – близо три четвърти от тях вярват в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са относително равни.

Това показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“. Изследването е възложено от Центъра за дясна политика и е направено между 3 и 10 октомври сред 1004 пълнолетни български граждани.

Въпреки високите стойности на вяра в Бога, повече от половината от всички анкетирани посещават религиозни храмове само по празници. Близо една трета споделят мнението, че религията е много важна част от живота им, а 58 на сто не мислят така.

Светският характер на държавата не се подлага на съмнение – 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата. Една четвърт са на обратното мнение.

Малко повече от половината – 51%, смятат, че България е демократична страна, докато 41% са на обратното мнение. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна спрямо общата картина, докато в селата например преобладава мнението, че България не е демократична страна.

Според 55% демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение. Една трета от всички анкетирани споделят, че е най-добре начело на страната да има един човек, който да решава всичко, докато 54% смятат, че е по-добре властта да бъде разпределена между множество хора.

Бракът все още е ценност в живота на българите, въпреки ерозията му сред по-младите поколения, коментират от „Тренд“. 53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 г. и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно. 70% са на мнение, че гражданският брак е по-важният, докато 14 на сто определят църковния.

44 на сто от българите са правили дарение през последната една година, а над една трета от всички дарения се правят през есемеси. 36% са дарявали кръв.

Българинът гледа с недоверие на богатството

Семейството, мирът и сигурността са най-важните ценности за българите. Над 90% от анкетираните смятат, че образованието и здравеопазването трябва да са напълно безплатни. 86% смятат, че държавата трябва да гарантира минимален доход на всеки човек и че е длъжна да осигури работа на всеки, който иска да работи.

Българинът изисква сериозна роля на държавата в живота си, но въпреки това не е склонен срещу това да се повишават данъците, коментира Димитър Ганев от „Тренд“.

Според 60% данъците трябва да се намалят, макар да остават по-малко пари за социални помощи и услуги, а 25% са на мнение, че държавата трябва да повиши данъците, за да дава повече пари за социални помощи и услуги.

На богатството в България се гледа с недоверие. 68 на сто от всички българи са на мнение, че всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път, като само 21% не смятат така. 66% не са съгласни с твърдението, че в България можеш да станеш богат по честен път, а 27 на сто са на обратната позиция.

При разбивката по възраст се отчита малко по-различна картина при младите, но и при тях малко повече от половината имат недоверие към честното забогатяване.

Според 69 на сто успехът в България зависи от това кого познаваш, а 24% смятат, че зависи от усърдната работа. 49% не са съгласни, че у нас, ако се трудиш усърдно, можеш да успееш, а 43% са на обратното мнение.

Консервативни възгледи ясно личат сред българите особено в отношението към бежанци, мигранти, еднополови бракове, роми, както и спрямо легализацията на леките наркотици и проституцията, коментират анализаторите.

Българинът остава скептичен към допускането на бежанци, като няма разлика в отношението към бежанците и икономическите мигранти от Близкия Изток.

Силно консервативно е отношението към еднополовите бракове, както и спрямо възможността хора от един пол да осиновяват деца. Около 75% не са съгласни да се разреши на хора от един пол да сключват брак, 17% са съгласни. 77% не се съгласяват у нас да бъде разрешено осиновяването на деца от еднополови двойки.

Отношението към различните малцинствени групи е диференциран. Турците се приемат далеч по-добре от ромите, а отношението към бежанците е по-негативно в сравнение с това към ромите. Под една четвърт от респондентите биха поддържали приятелски отношения с бежанец, докато 69% няма нищо против да имат приятели турци.