Home»АНАЛИЗИ»Лицемерието на Европа разтърсено от референдуми

Лицемерието на Европа разтърсено от референдуми

Каталунският референдум на 1 октомври доминира в новините, тъй като испанското правителство не се въздържа от използването на сила срещу мирни демонстранти, за да го спре, което би предизвикало силна реакция от страна на Европейския съюз, ако се беше случило другаде.

ЕС вече предупреди каталунците, че ако гласуват да се отделят от Испания, те ще останат извън ЕС.

Ясно е, че не само в Мадрид, но и в други европейски столици, от Брюксел до Рим, започна да се развива безпокойство не само за бъдещето на ЕС, но и за бъдещето на своите национални държави.

Преди седмица, на 25 септември, се проведе друг референдум в Близкия изток, когато автономната иракска кюрдска администрация попита своя народ дали иска независимост от Ирак без съгласието на Багдад. Това предизвика реакция на съседните Иран и Турция, които имат свои тревоги и проблеми с кюрдската независимост и тероризма. Турция мобилизира части от своята армия, втората по големина в западния военен алианс НАТО, за учения по границите й с Ирак и Сирия.

Каталунският вот на независимост, въпреки че не получи съгласието на Мадрид, дойде във време, когато британското правителство и ЕС предстои да започнат разговори за Брекзит, за условията по развода. Непрекъснато нарастващият ЕС започна да става все по-малък и по-слаб.
Съществуват четири гравитационни точки, които определят векове наред външните геостратегически граници на Европа: Русия на североизток, Обединеното кралство на северозапад, Испания на югозапад и Турция на югоизток.

В рамките на такава дефиниция Германия представлява геостратегическия център на тежестта на Европа и със своите настоящи качества на мека сила в политически, икономически и социален план.

Развитието, включващо външните граници и центъра на тежестта, винаги е било в интерактивна връзка с радикалните промени във вътрешните моменти на действие в Европа: Френската революция, рухването на австро-унгарската, руската и турската империи, двете световните войни, Студената война, НАТО и ерата на мира и развитието, благодарение на ЕС.

Тази картина се смяташе за подобрена с падането на Берлинската стена през 1989 г. и на Съветския съюз в края на 1991 г., тъй като североизточният ъгъл изглеждаше отслабен и югоизточният ъгъл изглеждаше по-малко важен в началото на XXI век.

Нещо започна да променя тази картина през първото десетилетие на новия век. Може би отчасти се дължеше на вълната от миграция, предизвикана от революциите, контрареволюциите и гражданските войни, предизвикани след Арабската пролет, отчасти причинени от остатъчните ефекти от икономическата и финансова криза в САЩ, която започна през 2008-2009, особено в Южна Европа, Испания, Италия и Гърция; и отчасти причина беше завръщането на Русия с нейната военна и енергийна мощ в Източна Европа в най-слабите й точки, Балтийските страни и Украйна, и Близкия Изток, в Сирия, поставяйки Турция между всичко това.

Първите въпроси за най-обсъжданата тема – Брекзит – попаднаха в картината по време на референдума за независимост в Шотландия през 2014 г.; в името на солидарността с Лондон, когато ЕС каза на шотландците, че ако напуснат, те ще се считат за напускащи ЕС. Това изигра роля в шотландското отхвърляне на независимостта от Великобритания.

Но това не спря британското правителство да използва най-примитивния политически инструмент отпреди, референдумът, и да попита хората дали искат да напуснат ЕС. Британците, които бяха одобрили влизането си в ЕС (тогава Европейската общност) през 1975 г. чрез референдум, избраха да излязат от съюза през 2016 г.

През 2017 г. Турция отиде на референдум за промяна на правителствената си система, която ще консолидира изпълнителната власт в президентски ръце след опит за военен преврат през 2016 г., за който турското правителство подозира, че е било окуражено от силови центрове от САЩ и ЕС.

Турция приема референдума за независимост на кюрдите в Ирак като вътрешен въпрос на сигурността и изглежда, че последващите резултати от него биха могли да означават нови стъпки от страна на правителството да насочи този югоизточен ъгъл на Европа по-близо до североизтока, докато северозападният и югозападният ъгли са разтърсени от референдуми един след друг.

Центърът, в случая Германия, а може би германско-френско-италианското ядро, трябва да направи нещо, за да избегне раздробяването, което може да накара ЕС да загуби качествата си на мека сила и да засегне тези страни повече от всички останали, както ни показва горчивият исторически опит.

Мурат Йеткин, в. „Хюррийет дейли нюз“, БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.