Лук! За това говори цяла Турция
„Турция в лучена криза“ – под това заглавие германският вестник „Райнише Пост“ публикува кореспонденция от Истанбул, в която става дума не само за поскъпването на лука, но и за икономическото затъване на страната като цяло. Ето по-важното от статията:
Лук! За това говорят всички в Турция днес. Истанбулски зарзаватчия обяснява пред репортер на германския вестник, че от миналата година досега цената на лука е скочила тройно. А лукът е ключов елемент от турската кухня, без него приготовляването на храна е просто немислимо.
Ето защо турците са бесни на правителството си. Още повече, че инфлацията и без това е висока. Тъй че президентът Ердоган неслучайно взе лучената криза на „ръчно управление“. Не я ли реши, избирателите може да го накажат още на местните избори през март догодина.
Кой е виновен?
Според експертите, цената на лука е скочила поради различни причини: слаба реколта, големи загуби заради лошите условия на складиране, прекалено много посредници по веригата между производителите и потребителите. Към това се добавя и годишната инфлация от 25 процента – най-високата от 15 години насам. За по-изгодни климатични условия правителството не може да се погрижи. Може обаче да води по-добра икономическа и финансова политика – през последната година турската лира изгуби на моменти 40% от стойността си спрямо долара, което също допринесе за високата инфлация. Милиони турци, които трябва да преживяват с минималната работна заплата от 270 евро, вече изобщо не могат да свързват двата края.
Вината за лучената криза Ердоган приписва на коварни заговори. Президентът дори обяви война на търговците на едро, които уж задържали големи количества, за да надуват цената. Шумните претърсвания на складове имат за цел да успокоят избирателите. Но това си е чисто шоу, твърдят критично настроени наблюдатели. Журналистът Миргюн Чабаш изчислява, че дори конфискацията на 100 тона лук от складовете едва ли ще реши проблема в една страна, където годишно се продават 2 милиона тона. А аграрният експерт Али Екбер Йълдъръм се опасява, че конфискациите могат допълнително да повишат цената на лука. „Новата реколта излиза едва през април и ако складовете отсега са опразнени, възниква въпросът какво ще ядем през това време“, написа Йълдъръм в Туитър.
Към лучената криза Ердоган се отнася така, както правителството му действа и в битката срещу инфлацията: Анкара едва ли не забранява проблемите. Президентският зет и министър на финансите Берат Албайрак нареди на водещи турски фирми да свалят цените, за да бъде озаптено обезценяването на лирата. Недоволството на хората заради инфлацията може да създаде много проблеми на управляващата Партия на справедливостта и развитието на местните избори след четири месеца. Според допитванията, три четвърти от избирателите смятат, че Турция е в криза, докато Ердоган непрекъснато хвали цъфтящата икономика. В страната зачестяват фалитите, хората вече не могат да си плащат сметките, предприемачите и потребителите гледат с песимизъм към бъдещето.
„Странно изказване за човек, който живее в палат с 1000 стаи“
Докато специалистите настояват за структурни реформи, Ердоган залага на държавни конюнктурни програми. Турският президент обяви някаква национална „мобилизация за работни места и инвестиции“, но досега още не е разкрил как ще я финансира. Скептиците смятат, че правителството ще представи сметката пред избирателите едва след вота на 31 март.
В предизборни периоди Ердоган по традиция залага на поляризацията: опитва се да мобилизира привържениците си, като сатанизира всички инакомислещи. Избирателите на опозиционната Републиканска народна партия (РНП) били хора, които „обират само крема от тортата“, каза Ердоган тази седмица. Мухарем Индже от РНП не му остане длъжен. „Странно изказване за човек, който живее в палат с 1000 стаи и лети насам-натам с нов служебен самолет за 500 милиона долара“, каза Индже.
„Дойче веле“
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
(!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.