Home»АНАЛИЗИ»„Монд“: Излизането от Евросъюза вече не е на мода

„Монд“: Излизането от Евросъюза вече не е на мода

След няколко неспокойни години Старият свят изтласка привържениците на Брекзит и укрепи позициите си сред населението, което повече не иска да излиза от Евросъюза. Но къде тогава отиде евроскептецизмът?

Найджъл Фараж отново заяви за себе си. На него явно му е малко, че е потопил родината си в хаос, поставяйки преди 20 години началото на движение срещу Европейския съюз. Днес лидерът на националистическата Партия на независимостта на Обединеното кралство без капка срам заявява, че е необходимо да се проведе втори референдум за Брекзит. Според него, привържениците на оставането на Великобритания в ЕС променят настроението на обществото и заплашват да погребат резултатите от всенародното допитване през 2016 г. с помощта на парламентарно гласуване. По тази причина тяхната уста може да бъде окончателно запушена само от народния глас.

Най-голям интерес в изявлението на жадния за медийно внимание смутител представлява скритото признание, че привържениците на Брекзит са загубили битката за “умовете и сърцата“, както се изразяват американските военни стратези. Рязкото скъсване с Европа отстъпи във Великобритания място на сериозните съмнение, възникнали в процеса на осъществяването на развода, които поставиха на всеобщо внимание трудностите и неизвестностите.

Някои ще кажат, че това е британска работа, защото самите те са забъркали кашата. Но много от нещата засягат и нас европейците. Водещите преговорите ни отравят живота не по-малко от всички изцепки на британската дипломация в ЕС.

Затишие сред националистите, популистите и евроскептицитеp

Факт е, че Европа съществува и не смята да се предава. След няколко неспокойни години тя не само избута Фараж и неговите защитници на Брекзит, но и националистите, популистите и евроскептиците от всички цветове, които излязоха на сцената от 2014 г. Те утихнаха и не крещят за излизане от ЕС: с оглед на всички факти вътре в ЕС явно е по-добре.

Именно такъв урок извадиха за себе си тези, които не успяха да дойдат на власт в резултат на всички тези вълнения. Например Марин Льо Пен явно си е направила извод от фиаското през 2017 г.: нейната неподготвеност по въпроса за отказа от еврото толкова силно е дискредитира, че в крайна сметка „Националният фронт“ се отказа от плановете си. В Италия, където на 4 март ще се състоят много важни за Европа избори, „Движението 5 звезди“ превърна референдума за отказа от еврото в една от ключовите точки на своята програма. В същото време неговият млад лидер Луиджи ди Майо явно се колебае. Успоредно с покачването на рейтинга му неговата европейска риторика стана по-мека, опитвайки се да успокои италианския електорат и европейските партньори. Смелостта си има своите граници: радикални промени без разрушения.

Що се отнася до намиращите се на власт евроскептици, тяхната вярност към Европа също е впечатляваща. Най-старият от тях, унгарският премиер Виктор Орбан, е истински майстор в изкуството да провокира Брюксел, без да преминава чертата. Колко ще струва малка Унгария без ЕС? Ще може ли тя така лесно и без страх да се заиграва с руската мечка?

За австрийския премиер Себастиян Курц не е характерен евроскептицизма, но създаде коалиционно правителство с участието на враждебно настроените към ЕС ултрадесни министри. През ноември 2017 г. той отхвърли всички страхове на нашия кореспондент във Виена по повод на тази перспектива: „Моята партия притежава голямо преимущество и ние сме за Европа. Това трябва да ви радва“. Впрочем, подобна вяра в Европа го избави от всякаква критика от Брюксел.
Още една интересна фигура е чешкият премиер в оставка Андрей Бабиш, който твърди, че се ръководи единствено и само от „прагматизма“ и не си представя в страната си мигранти, освен от Украйна. В същото време той яростно протестира, ако вие се усъмните в неговата вярност към ЕС: неговата вяра в Европа е желязна, като стомана. Той толкова я обича, че сега ще му се наложи да отговаря по обвиненията на правоохранителните органи в харченето на европейски средства за семейната компания.

Упоритите бунтари

Неговият словашки колега Роберт Фицо смята европейската имиграционна политика (вероятно той е един от малкото, които вярват, че тя наистина съществува) за „ритуално самоубийство“, но се радва, че влязлата в еврозоната Словакия се е превърнала в „проевропейски остров в региона“.
Българският премиер Бойко Борисов (неговата страна в момента е председател на Съвета на ЕС) националист и притежател на черен колан по карате, не крие, че България предпочита да стане пълноправен член на ЕС, т.е. да влезе в Шенген и еврозоната (ако й позволят това).

Най-сложният случай, естествено, представлява Полша, която е заплашена от процедурата на ЕК за нарушаване на нормите на правовата държава. Макар че лидерите на управляващата националистическа партия „Право и справедливост“ се възмущават от позицията на Брюксел, те не могат да игнорират факта, че 88% от поляците подкрепят членството в ЕС. Те осъзнават и изключително важната роля на европейските субсидии в модернизирането и реформирането на полската икономика. В резултат на това „Право и справедливост” назначи за премиер запознатия с европейските въпроси бивш банкер Матеуш Моравецки, за да изглади острите моменти с Брюксел.

Т.е. или обичаш ЕС или излизаш от него? Явно в момента никой не иска да го напуска. Дори това да не означава голяма любов. В това, между впрочем, се състои новият сериозен проблем на ЕС. Смутителите не са си отишли и ще се опитат да променят съюза отвътре. Кой казва, че в Европа е скучно?
„Монд“/БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.