МВФ предупреди, че дълговете, натрупани от предприятията и физическите лица по света, могат да забавят икономическото възстановяване след пандемичната криза.

Преди две години правителствата предприеха извънредни мерки в подкрепа на икономиките си, когато Covid-19 се разпространи, включително прекратяване на изплащането на дългове или предлагане на мащабни заеми.

Но тези програми доведоха до по-високи нива на дълга за някои сектори, включително за тези, които бяха най-силно засегнати от вируса като туризма и ресторантьорството, както и за домакинствата с ниски доходи, заяви базираният във Вашингтон кредитор по кризата.

В една от своите глави за Световни икономически перспективи МВФ заяви, че през следващите три години дълговото бреме може да забави растежа в развитите държави с 0,9%, а в развиващите се пазари – с 1,3%.

„Очаква се домакинствата с финансови затруднения и уязвимите фирми, чийто брой и дял нарасна по време на пандемията COVID-19, да намалят още повече разходите си, особено в страни, в които рамката за несъстоятелност е неефективна и фискалното пространство е ограничено“, заяви фондът.

За да се избегне изостряне на проблемите, правителството трябва да „калибрира темпото“ на постепенното прекратяване на програмите за помощ и разходи.

„Там, където възстановяването е в ход и балансите са в добро състояние, фискалната подкрепа може да бъде намалена по-бързо, което улеснява работата на централните банки“, заяви МВФ.
За сектори, изпитващи затруднения, правителствата биха могли да предложат помощ за предотвратяване на фалити или да предоставят стимули за преструктуриране, а не за ликвидация.

„За да се намали тежестта върху публичните финанси, може да се предвидят временни по-високи данъци върху свръхпечалбите. Това би помогнало да се възстановят част от трансферите към фирми, които не са се нуждаели от тях“, заяви МВФ. БГНЕС