Home»АНАЛИЗИ»Писмо от Америка за Ердоган

Писмо от Америка за Ердоган

Към 1 март 2021 г. все още не е дошло телефонното обаждане, което Анкара очаква от Вашингтон. Вместо това обаче, от Вашингтон има писмо, което въобще няма да се понрави на Анкара. Отгоре на всичко, това е второто писмо в рамките на един месец. И двете писма са подписани от тежката артилерия на американската политика.

Какво се случва? Какво е значението на тези писма? Каква политика следва Вашингтон спрямо Анкара?

„Да се даде приоритет на човешките права“

Да започнем от последното писмо.

183 члена от Камарата на представителите в американския Конгрес адресираха писмо до държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, в което те настояват „администрацията на президента Джо Байдън да акцентира върху проблемите, свързани с човешки права, когато формулира политиките си спрямо Турция“.

В писмото се припомня, че Турция е съюзник на НАТО, от друга страна, обаче, са изброени и нарушените човешки права при управлението на Ердоган. Например, записано е, че „от 2016 г. насам в Турция над 80 хиляди турски граждани са хвърлени в затворите, закрити са повече от 1500 неправителствени организации с цел потискане на опозицията“.

Дори се припомнят посегателствата на хората от охраната на Ердоган във Вашингтон през 2017 г.
Сред подписалите писмото са и имена като Председателят на комисията по външни работи на парламента Грегори Мийкс, както и Майк Маккол.

Известно е, че на 10 февруари подобно писмо беше изпратено до президента Джо Байдън от членове на Сената. Тогава 52 от общо 100 сенатори изпратиха писмо до Байдън – между които имаше както републиканци, така и демократи, – в което го призоваха да бъде по-чувствителен на тема човешки права в Турция.

И в двете писма подробно се обръща внимание на „лошото състояние на човешките права в Турция“, както и на „изоставащата демокрация“.

Нека да анализираме това положение. И от двете крила на американския Конгрес, представители на двете политически партии, както и знакови имена и председатели пишат съвместно писмо, обект на което е Турция.

Да припомним за тези, които не знаят как действа американската система, че в САЩ „надпартийните писма“ се пишат рядко. С други думи, малко са темите около, които се обединяват двете партии.

Погледнато през този ъгъл Ердоган постигна голям успех като обедини разединената американска политическа класа около темата за Турция.

Освен това в САЩ Конгресът е много силен орган и разполага с големи правомощия.
Тоест не е както в Турция, където е налице само привидна президентска система, а действа реална такава, където Конгресът има широки правомощия.

„Реакцията не е към Турция, а към Ердоган“

При такава ситуация Конгресът реално пристъпва към действия по отношение на Турция. Например, ако през следващите дни Конгресът започне разследване относно личното богатство на семейство Ердоган и незаконните дела, в които са замесени имената им, това не трябва да ни учудва.

Всъщност атмосферата против Ердоган (не против Турция) в американския Конгрес не се дължи само на смяната на караула в Белия дом. Управлението на Ердоган, което беше създало лични контакти с администрацията на Доналд Тръмп беше заобиколило Конгреса.

Лобистките фирми, в които Ердоган налива милиони долари сметнаха за достатъчно да се сближат само с Тръмп и неговото семейство. Тоест, от една страна, бяха направени стъпки, които предизвикаха реакцията на САЩ, а от друга, не беше направено нищо в полза на Турция.

Посланикът на Турция във Вашингтон Сердар Кълъч едва ли не се държеше като областен лидер на Партията на справедливостта и развитието в Байрампаша. Посолството се беше превърнало в база на тролове. Бодигардовете на Ердоган всяваха терор във Вашингтон, посягаха на журналистите, включително и на мен.

Затова прекият отговорник за сегашната ситуация е Ердоган и ПСР. С други думи, никой не може да се състезава с ПСР в компрометирането на имиджа на Турция.

Как ще повлияят тези писма и настроенията срещу Ердоган във Вашингтон върху турско-американските връзки?

Ясно е, че това няма да е в полза на Ердоган. Защото Байдън има нужда от подкрепата на Конгреса по много въпроси. Той няма да се противопостави на този общ дух, образуван и от двете партии.

При все това, манталитетът и предизборните обещания на Байдън биха били в противоречие с маниерите на политици от типа на Ердоган. Впрочем това показват и действията му, откакто е впстъпил в длъжност.

Пример за това е докладът относно убийството на журналиста Джамал Хашоги, огласен миналата седмица.

Докладът на службите във връзка с бруталното убийство на журналиста Джамал Хашоги преди две години в посолството на Саудитска Арабия в Истанбул и решенията за санкции показват как ще действа администрацията на Байдън.

Отговорен за убийството на Джамал Хашоги се държи престолонаследникът Мохамед бин Салман, но името му не беше прибавено в списъка със санкции, което породи остри критики, но самият факт, че САЩ налагат санкции на Саудитска Арабия е важен показател за началото на един нов период.

Тук под „нов период“ визирам концепцията на администрацията на Байдън относно борбата с авторитарните режими и политиките спрямо Иран.

Тоест преведено на обикновен език Байдън каза следното: „Колкото и да са важни саудитците, колкото и важен купувач на оръжия да са, аз няма да поставя стратегическите въпроси пред човешките права.“

Впрочем най-отчетливият признак на управлението на Тръмп беше това, че стратегическите приоритети се ползваха с предимство, а от човешките права никой не се интересуваше.

Мохамед бин Салман не беше включен в списъка със санкции, но за администрацията на Байдън той сякаш не съществува, което за него означава огромно наказание.

Санкциите, изработени във връзка с убийството на Джамал Хашоги засягат и Турция.

Тези санкции на Вашингтон накратко съдържат нов план за действие относно посегателствата срещу опозиционните журналисти, политици и учени.

Ако трябва да го преведем на езика на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието: „Отсега нататък когато бюрократите и троловете на режима на Ердоган атакуват и заплашват журналистите, ще попаднат в рамките на санкциите, изработени по случая „Хашоги“.

Например ако имат американски визи, те ще се анулират, ако нямат, няма да им се издават. Това няма да обхваща само САЩ. Компетентни лица по външната политика на САЩ твърдят, че това е насочено срещу Саудитска Арабаия, но ще обхваща и Русия, Китай, дори Турция.

Друг важен детайл е, че случаят Хашоги показа, че цената при нарушаването на човешките права, изтезанията и лошото третиране се плаща от бюрокрацията. Тоест бюрократите, които са нарушили законите, подчинявайки се на Ердоган трябва повече да внимават оттук нататък. Защото цената за всяко регистрирано закононарушение ще бъде платена не от Ердоган, а от самите тях.

Междудругото, думите на новия директор на ЦРУ Уилям Бърнс „ще се съсредоточим върху авторитарните режими“, изречени при изслушването му в Сената е важен щрих в общата картина.

Всъщност, в един анализ, публикуван във Вашингтон пост се казваше, че Ердоган трябва да осъзнае, че „Байдън вероятно ще бъде по-твърд в сравнение с Тръмп“, което също отразява общата атмосфера във Вашингтон.

Казано накратко, телефонното обаждане, което Ердоган очаква от Байдън и обаждането, на което турският министър на отбраната Хулюси Акар се надява от своя американски колега Лойд Остин още не са факт. Това само по себе си е много силен сигнал.

Във Вашингтон вече не цари разбирането „Турция е важен стратегически партньор за нас, не е важно какво прави Ердоган“.

Затова когато дойде така дълго очакваното телефонно обаждане, нещата, които ще чуе Ердоган може и да не му харесат много. Адем Явуз Аслан, TR724.com.

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.