Съдийските безобразия продължават, а БФС отново мълчи
В предишния си коментар писах за съдийските безобразия на мача „Левски“–„Лудогорец“, за които отново не последва никакво наказание от БФС за реферите. Дисциплинарната комисия на БФС първо отложи своето решение по повод жалбата на „Левски“, а след това не реши нищо, всъщност реши – жълтият картон на Натанаел бил правилен, тъй като при удара „ръката е права, без да е свита в лакътя, и с отворена длан и се наказва с жълт картон“. Искам да задам на господата от ДК на БФС следния въпрос: ако някой играч с отворена длан фрасне съперника в лицето, има ли едно нормално първенство в света, където за това няма да последва червен картон? Има ли значение дали играчът е с лице, или с гръб, към противниковия футболист? От близо 30 години гледам футбол и чета спортни издания, аз по-смешно определение не съм виждал! Затова, каквото и да правят на терена съдиите, какви ли не от абсурдни по-абсурдни отсъждания да имат, има ли подобни решения на разните комисии на БФС, тези съдийски безобразия ще продължат и те продължават. В мача „Черно море“–ЦСКА главният съдия не даде чиста дузпа за брутално спъване в наказателното поле на Манолев от вратаря и отмени чист гол на същия за несъществуваща засада. Ами тези отсъждания можеха да бъдат фатални за изхода на мача, ако „армейците“ не бях вкарали гол в последните секунди, най-малкото щяха да загубят две точки, които могат да се окажат решаващи по-нататък в битката за шампионската титла. Не са много далеч онези времена, в които решаващи мачове от родното първенство бяха свирени от чуждестранни съдии, а безобразията на сегашните мъже в черно много наподобяват тези на тогавашните. Разбира се, не бихме искали да се върнат тези порочни практики, но ако продължават тези съдийски безобразия и продължава бездействието на БФС по въпроса, по-добре отново да започнат чужди съдии да свирят мачовете. Пристрастността и слугинажът на някои рефери, и то водещите от тях, са толкова явни и отвращаващи, че по-зле как би било – не мога да си представя! И за да не бъда обвинен в черногледство, в стил Николай Василиевич Гогол, ще опитам да драсна и два-три реда от положителната част на „Мъртви души“. А тя беше свързана с благотворителния мач на Христо Стоичков и легендите на „Барса“. Христо Стоичков винаги е бил и ще бъде най-големият български футболист. За него не знам, но Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов, сега да се включат, все още има какво да дадат на националния отбор, особено след като видяхме двата страхотни гола, дело на дуото Мартин и Митко. Май още дълго ще ни липсват тези славни момчета…