Откакто се случи неуспешният опит за военен преврат на 15 юли 2016 г., Турция постепенно се отдалечи от Европейския съюз и НАТО. От най-високото ниво на турския управленски елит бяха отправени обвинения към Вашингтон, че той стои зад опита за преврат. Успоредно с това Анкара навлезе по-силно в орбитата на Русия. След нахлуването на Русия в Украйна светът вече не е същият и няма да бъде същият. Вече няма значение дали Владимир Путин ще излезе победител от войната или не, новата студена война е в ход. А това със сигурност ще има сериозни отражения върху турската вътрешна политика. При новите реалности НАТО има нужда от по-силна консолидация, особено в източния си флнаг. Защото, ако събитията завършат в полза на Русия, това ще създаде силно безпокойство и страх в редиците на Алианса с оглед на следващите стъпки на президента Путин. Поради тази причина възможно е НАТО да се върне към по-дисциплинирани действия, познати от ерата на Студената война. Това от своя страна би сложило край на опитите на турския президент Ердоган да седи на два стола между Русия и Запада.

Досега Турция, особено през последните няколко години, откакто през 2019 г. закупи отбранителните системи С-400, беше съюзник на НАТО само на хартия. Заедно с това Турция силно се обвърза в енергийно отношение с Русия, стартирайки изграждането на атомната електроцентрала в Аккуйу и газопровода „Турски поток“. Над шейсет на сто от доставките на газ към Турция идват от Русия. От друга страна, Турция се опитва да изгражда по-тесни отношения с Иран и Китай, а през цялото това време се дистанцира от НАТО и Европейския съюз. След закупуването на отбранителните системи С-400 на Турция започна да се гледа като на троянския кон на Русия в НАТО. От настоящия момент нататък обаче, едва ли Анкара ще може да прилага политиката на двата стола.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа реши да изключи Русия от организацията, а Турция гласува „въздържал се“. Анкара също така не затвори въздушното си пространство за руските самолети. Огласиха, че ще приложат договора за Проливите от Монтрьо, но това няма да повлияе кой знае колко на Русия, тъй като нейният военноморски флот и без това е солидно позициониран в Черно море. Това са много важни показатели, но на Турция ще й се наложи да реши на чия страна ще застане. Защото отношенията между Анкара и Вашингтон достигнаха най-ниската си точка в историята. Америка не вярва на Турция на Ердоган. От друга страна, след опита за преврат през 2016 г. президентът Ердоган нарисува много лош образ на Запада вътре в страната и това доведе до силни антиамерикански и антиевропейски настроения.

Дори Русия да вземе това, което иска в тази война, шансовете на Турция за лъкатушене между двата стола почти са изчерпани. Владимир Путин предприе военно действие в опита си да окупира една съседна държава. Противодействието на Запада не закъсня, всички се обединиха в защита на Украйна. Дори страни като Финландия и Швейцария се присъединиха към санкциите. Това са много важни стъпки и намаляват шансовете за оцеляване на недемократичния и авторитарен режим на Ердоган. Разбира се, това няма да стане от днес за утре, но в обозримо бъдеще нищо чудно да се случат сериозни промени в турския политически живот. Защото при драстична промяна на външнополитическата конюнктура режимът на президента Ердоган не притежава кой знае колко големи инструменти за лъкатушене. Президентът Ердоган не се ползва с подкрепата на западните партньори на Турция, напоследък той главно беше подкрепян от руския му колега Владимир Путин. Тук най-същественият въпрос е дали Западът ще остави Турция под влиянието на евразийството или не. Външнополитическите реалности може да отворят пътя към демократизирането на Турция. Догодина в Турция предстоят редовни избори и президентът Ердоган ще положи всички усилия, за да ги спечели, но опозицията също се консолидира в момента и правят добре премислени ходове, поне на този етап. Обратното броене започна. Мехмед Юмер