Дженгиз Чандар

Един от доайените на турската журналистика Дженгиз Чандар написа, че войната в Украйна помага на Турция да се избави от изолацията, в която тя изпадна по собствено желание, както и да се превърне отново в значима държава. Само че, ако Ердоган не тръгне по пътя на демократизирането след войната, задачата му в западния алианс ще е много трудна, смята журналистът.

Турция вече не е онази изолирана държава, както по-рано

Безмилостната руска окупация на Украйна, която започна на 24 февруари промени всичко. В историята на света се отвори периодът на пост-Студената война. От Карибската криза насам се появи най-силната заплаха от ядрена война. Вътрешните конфликти в Евроатлантическите отношения изчезнаха. В известен смисъл НАТО се роди отново и привлече на своя страна държави като Финландия и Швеция. Западът зае невиждана досега твърда позиция срещу агресивна Русия.

По сходен начин се промени до голяма степен и поведението на Турция. Тя вече не е в международна и регионална изолация, заради нейната войнствена и ревизионистична политика.
След окупацията в рамките на една седмица Турция излезе от изолацията, в която се намираше. Може би тя се сдоби с много важно значение, невиждано през последните десетина години. Анкара стана първата столица, която успя да събере на масата за преговори външните министри на Русия и Украйна за пръв път, откакто руският президент Владимир Путин започна безпричинна и несправедлива война срещу Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров и украинският му колега Дмитро Кулеба се срещнаха в тристранен формат под домакинството и инициативата на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу.

Турция беше похвалена от Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за тази среща, който изброи името на страната сред онези държави, които полагат усилия за постигане на мир като Франция, Германия, Израел, Индия и Китай. Наред със срещите по телефона с различни европейски лидери, президентът Ердоган се срещна и с Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на Дипломатическия форум в Анталия.

После Ердоган анонсира визитите на външния министър Чавушоглу до Москва и Украйна, които се случваха в рамките на дипломатическите совалки на Анкара.

Ролята на Турция вече не е без значение. Напротив. Президентът Ердоган проведе едночасов телефонен разговор с Владимир Путин, после се реализира и дългоочакваният телефонен разговор между американския президент Джо Байдън и турският лидер.

Според Белия дом, Байдън и Ердоган „споделиха общите си тревоги относно безпричинното и несправедливо окупиране на Украйна от страна на Русия“ и отново потвърдиха силната си подкрепа към Украйна.

Освен това Байдън изрази задоволството си от това, че „Турция полага усилия за дипломатическото разрешаване на конфликта, както и от факта, че напоследък страната развива отношенията си с регионалните лидери, които подкрепят мира и стабилността в региона“.

Часове след този телефонен разговор президентът Ердоган посрещна израелския президент Ицхак Херцог в Анкара върху червен килим и бяха положени основите на нормализирането на отношенията между двете страни.

Визитата на Херцог беше последвана от срещата на Ердоган с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Двамата лидери проведоха сърдечна среща, въпреки продължаващото напрежение за териториални неразбирателства, които тресат южния фланг на НАТО в Източното Средиземноморие. Съдейки по външните белези, посещението на Мицотакис премина добре в знак на усилията за стабилизиране на югоизточното крило на НАТО.

Полският президент беше последният сред чуждестранните лидери, посетили Анкара в рамките на една седмица, който пристигна на 16 март. Преди Дуда в турската столица на 14 март беше германският канцлер Олаф Шолц. Неговото посещение беше важно с оглед на това, че Германия е сред главните фактори, които формират отношенията на Турция с Европейския съюз. Когато социалдемократът Шолц състави правителството заедно със Зелените, които остро критикуват управлението на Ердоган широкото очакване беше, че турско-германските отношения са на прага на труден период.

Но руската агресия в Украйна разтърси тези очаквания. След продължилата три часа среща Ердоган и Шолц се появиха пред журналистите като двама приятели, които са доволни от сътрудничеството.

Въпреки всичко това, германската преса беше сдържана по отношение на връзките в бъдеще. Според „Дойче веле“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, докато Анкара не подобри в значителна степен неуспешното си досие за човешките права не трябва да се очаква истинско сближаване между Европейския съюз и Турция. Друг германски вестник „Кьолнише рундшау“ подчерта, че войната в Украйна е оставила на заден план различията между двете страни, но проблемите помежду им стоят.

Германските медии разкритикуваха канцлера Шолц затова, че по време на съвместната им пресконференция с президента Ердоган много срамежливо е отбелязал проблемите с човешките права в Турция. Германските медии изтъкнаха, че смекчаването на поведението срещу Ердоган не може да стане без да бъде ядосано избирателното тяло, гласувало за настоящото управление в Германия и напомниха, че поемайки властта правителството е обещало да постави темата за човешките права на централно място във външната си политика.

Анкара се отдалечава от евразийския завой

Заедно с това германските наблюдатели и специалисти по Турция привлякоха вниманието върху плъзгането на страната към Запада по време на руската окупация. Откакто започна войната, Анкара се отдалечава от евразийския завой и въпреки разпространеният в проправителствените медии проруски и антизападен наратив, изглежда Турция се опитва отново да подреди отношенията си със западните столици.

Гюнтер Зойферт, който е председател на турската секция към Фондацията за обществени и политически изследвания (SWP) написа статия със заглавие „Трудният баланс на Ердоган: Турция предпазливо напредва към Европа в разногласието, свързано с Украйна“, в която изброи излъчваните от Анкара положителни сигнали и нейната подкрепа за Украйна.

Зойферт изтъква, че „редиците на враговете се затварят“, той посочва, че Анкара се опитва да балансира между Русия и САЩ и пише: „Политиката на люлка клатушка, която Турция много цени все повече става трудна за изпълнение.“

Но в настоящия етап е нереалистично да се очаква Ердоган да стои в редиците на съюзниците от НАТО и европейските партньори по отношение на санкциите срещу Русия. От гледна точка на енергийните нужди Турция е в много деликатна ситуация спрямо Русия. Наред с руските туристи, икономиката на страната зависи от вноса на стоки от Русия начело с пшеница и слънчогледово олио.

Турция, която държи отворено въздушното си пространство за Русия и полетите от Русия, както и търговските пътища по море един вид подрива усилията на Запада, целящи да накарат Русия да заплати цената на агресията срещу Украйна. Отгоре на всичко Анкара отваря поле за действие на руските власти, като се опитва да не отчуждава Русия, както направи с Лавров в Анталия.

С усилията за посредничество Ердоган се показва като важен държавник в международните дела. На фона на намаляващата подкрепа вътре в страната, предизвикана от икономическите сътресения преди редовните избори през 2023 г., той може да отиграе това за да уреди вътрешнополитическите си сметки.

Но в случай че войната в Украйна продължи дълго време, това крие потенциална опасност от разрушителен ефект върху Турция в сравнение с която и да е друга държава. Същевременно това може да подрине и стратегическата автономност, която Ердоган старателно изгради срещу Запада. Докато войната продължава, полето за маневриране може да се стесни и това може да го принуди да заеме или страната на Запада, или страната на Путин.

Ако види, че Путин е губещата страна, макар и предпазливо, това може да го накара да се насочи към Запада. Като се съди по видимите белези, този процес е започнал. Все пак той трябва да извърви още път. Той трябва да демократизира режима и да разтури президентската система, която действа от 2018 г. насам. Точно това обещава да направи турската опозиция преди наближаващите избори.

Ердоган не може да бъде лоялен член на западния алианс, докато продължава едноличното си управление. В началото войната в Украйна го накара да възприеме прозападна позиция, но към края това ще изправи Ердоган пред една дилема. Той ще разбере, че не може да живее като турската версия на Путин в западния алианс и ще види, че трябва да вземе радикални решения във вътрешната и външната политика.