Home»АНАЛИЗИ»Турция – дилемата на заемополучателя

Турция – дилемата на заемополучателя

Мотивацията, която е в основата на решението на дадена държава да заеме пари, не винаги е строго икономическа. Вземете Турция, при която съотношението на брутния външен дълг (целия дълг на публичния и частния сектор) към БВП се е увеличило от 39% през 2012 г. на 52% днес.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоява да увеличи инвестициите чрез увеличаване на наличния кредит, за да стимулира икономическата активност. Това е политическа цел, макар и мотивирана от икономически цели. Проблемът, с който Ердоган обаче се сблъска, е, че няма достатъчно вътрешен капитал, който да посрещне нуждите от кредитиране на Турция.

Когато дадена страна избере да взима заем, тя има две възможности. Първо, трябва ли да се заема от страната или от чужбина? Второ, трябва ли дългът да е деноминиран в национална или чуждестранна валута? Всеки вариант има свои последици, но е особено ограничителен този, при който дадена страна заема от чужбина в чужда валута.

Когато дългът се заема във валута на друга държава, държавата-заемополучател вече няма възможност да обезценява собствената си валута чрез паричната политика, за да намали относителната стойност на дълга си. Другият риск, свързан с отпускането на заеми в чуждестранна валута – над рисковете, които вече са присъщи на заемането – е, че валутата на заемополучателя ще намалее по стойност и ще увеличи цената на обслужването на дълга.

Например, ако дадена държава вземе назаем 100 милиона долара на 10% в деноминиран в щатски долари дълг, тя ще дължи 10 милиона долара годишно. Ако обменният курс между валутата на получателя на заем и долара е от 2 към 1, тогава тези 10 милиона долара са равни на 20 милиона в собствената му валута на година. Ако неговата валута се обезцени и обменният курс към долара стане 4 към 1, той все още ще дължи 10 млн. долара, но по отношение на собствената си валута това число би се удвоило до 40 милиона годишно.

Дилемата на Турция

Клопките са ясни, но за Турция вътрешните заеми не са достатъчна опция. Банките заемат пари, които им се поверяват под формата на депозити. Количеството депозити се определя от наклонността на обществото да спестява. Ако депозитите липсват, тогава банката ще има само вътрешен капитал, който да отпуска като заеми. Тук се крие дилемата на Турция: правителството иска да стимулира икономическия растеж, като разшири кредитите си, за да насърчи инвестициите, но в банките няма достатъчно вътрешен капитал за постигането на тези цели. Процентът на спестяванията в Турция, приблизително 15% от БВП, е по-нисък от този на други икономики, категоризирани от Международния валутен фонд, които са в подобен етап на развитие.

Решението на Турция при този недостиг на капитал е заеми отвън, макар и с някои ограничения. Домакинствата не могат да сключват потребителски дълг, деноминиран в чуждестранна валута. Вместо това, предимно финансовите институции заемат в чуждестранна валута – главно щатски долари и евро – и след като капиталът се влива в Турция, банките отпускат кредити на вътрешния пазар в турска лира.

С тази маневра Турция приема по същество дългосрочен финансов риск за краткосрочен икономически растеж. Повече кредити вече са налице за проектите, но при всеки зает долар или евро, Турция е изправена пред нарастващо голямо предизвикателство да обслужва дълга си, ако стойността на лирата спадне спрямо долара или еврото. Но Ердоган, който преодоля опитите за преврат само преди година, не може да си позволи риска за неговото президентство, който би създала люлееща се икономика. Макар че той укрепи позицията си миналата година след преврата с големи политически чистки и тази година с референдум, който разшири президентските му правомощия, поддържането на положителен икономически растеж е от решаващо значение за осигуряване на постоянната подкрепа от неговите твърди избиратели.

Съществуват и други начини, по които Ердоган може да увеличи наличността на капитал за кредитиране в Турция, но те идват със свои собствени ограничения. Повишаването на лихвените проценти би увеличило спестяванията и би привлякло повече депозити в лири. Турция е направила това до известна степен, но може да прокара само толкова високи тарифи. Тъй като по-високите лихвени проценти насърчават хората да внасят пари в лихвоносните сметки, те също така увеличават цената на заемите на вътрешния пазар. Когато лихвите по депозитите нараснат, лихвените проценти по заеми също трябва да се повишават, така че банката да поддържа паритет и следователно рентабилност.

Отваряне на цепнатина

Поради необходимостта от поддържане на силна лира и свободно предоставяне на кредит се появи малко разминаване между Ердоган и централната банка на Турция. Банката вижда изобилието от кредити и нарастващата инфлация като заплаха за силната лира – и по този начин способността на Турция да обслужва външния си дълг – поради което иска да увеличи лихвените проценти. Но по-високите лихвени проценти означават по-малко кредити и Ердоган трябва да задържи кранчето на дълга отворено, за да предотврати ерозия на контрола над страната.

Проблемите на Анкара не са само нейни. Турция има 17-та най-голяма икономика в света. Ако се провали, последиците за нейните заемодатели ще бъдат тежки. Но нейните финанси също така засягат регионалната сигурност. Ако Турция е финансово стабилна и политически обединена, тя може да насочи погледа си навън и да се опита да упражнява по-голям контрол над близките до нея страни. Но ако финансовата система на Турция бъде компрометирана, тогава нейната икономика ще бъде застрашена и с нея способността на Турция да поддържа своето непрекъснато военно присъствие в Сирия. Без него в Западна Сирия, Иран, който е бил съперник на Турция от времето на Османската империя, ще има повече свобода на действие, за да повлияе на районите по на запад в Сирия, които Турция би предпочела да останат извън това.

Подходът на Турция води до по-голям, но не и неуправляем риск. Ако не успее, например в случай на бързо понижаване на стойността на лирата, финансовата система на Турция – и по този начин нейната непосредствена способност да проектира власт – ще бъде отслабена.
Джордж Фридман и Ксандър Снайдер, „Геополитикал фючърс“/БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.