Home»СВЕТОВЕН ОБЗОР»Турция: невиждан икономически срив

Турция: невиждан икономически срив

Турската икономика отбеляза рекорден срив. Въпреки мерките, предприети от управляващите. Подобен спад не е имало от 1998 насам, откогато в страната се правят подобни проучвания.

Кризата с коронавируса предизвика невиждан досега срив на икономическата конюнктура в Турция. По данни на турската Статистическа служба, през второто тримесечие БВП е намалял с 11% спрямо първите три месеца на 2020. Това е най-големият спад, регистриран от 1998 година насам, откогато в страната се правят подобни проучвания.

Спрямо второто тримесечие на миналата година е отчетен спад с 9,9%. Този срив е сериозен, но всъщност се очакваше дори още по-лошо развитие. Опасенията бяха за спад в БВП от 10,7%. Така излиза, че Турция все пак е по-слабо засегната от други страни с бурно развиващи се икономики.

Проблемите на Турция

Страната страда особено силно от намаления приток на чужди туристи. Заради ограниченията за пътуване, предизвикани от пандемията, в Турция пристигнаха значително по-малко чужденци, отколкото през последните години.

Силно засегнато от пандемията е и производството на автомобили и автомобилни части, отбелязва „Ханделсблат“ и припомня, че Турция е петият най-голям производител в тази сфера в Европа. Само през 2019 от турските поточни линии слязоха 1,5 милиона нови автомобили, а 30 от 50-те водещи доставчици на автомобилни части произвеждат именно в Турция. Проблемът се крие в това, че 80% от експорта в тази сфера са предназначени за Европа. А там в момента се продават значително по-малко нови автомобили от обичайното. В резултат на това значително расте натискът за понижаване на цените на произведената в Турция продукция. „Конкуренцията между производителите ще стане убийствена“, предрича пред „Ханделсблат“ Алпер Канджа, председател на Съюза на доставчиците на автомобилни части (Таysad).

Спасителните мерки не помагат

Турция се опита да смекчи последствията от пандемията с увеличаване на държавните разходи, с по-либерална парична политика и програми за кредитиране. Но политиката на евтините пари постави националната валута под силен натиск.

Поради съчетанието от относително ниски лихви и висока инфлация, реалният лихвен процент, който е важен за инвеститорите, се движи в минусовата сфера. Това води до отлив на чуждестранни капитали, от които Турция силно се нуждае. За да увеличи привлекателността на турската лира, Централната банка би могла да повиши основния лихвен процент. Президентът Ердоган обаче нееднократно се е обявявал за „враг на лихвите“.

Въпреки огромното обезценяване на лирата, Централната банка остави основния лихвен процент на ниво от 8,25 на сто. Преди това основната лихва бе намалявана почти в продължение на година от 24% до сегашното ѝ ниво, с цел да се съживи стопанската конюнктура.

Източник: Дойче веле

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.